За Първенството на Римския Папа - Част 4

• Дори апостол Петър да е бил пръв сред апостолите, защо трябва да приемем първенството на неговите наследници – Римските папи, - пред другите епископи в църквата? За Апостолското приемство


• Цитати на Светите Отци, доказващи първенството на Римските папи – наследници на свети апостол Петър


• Причината за разликите и неразбирателствата между съвременните Православни църкви


• Има ли обърнати кръстове във Ватикана?

Дори апостол Петър да е бил пръв сред апостолите, защо трябва да приемем първенството на неговите наследници – Римските папи, - пред другите епископи в църквата? За Апостолското приемство{1}

Напълно противоречива и несъстоятелна е позицията на някои православни и повечето протестанти, които твърдят, че първенството на свети апостол Петър сред апостолите не означава първенство на римските епископи – негови наследници. Така, както дейността на светите апостоли по изграждане и разширяване на църквата не приключва и не изчезва след смъртта им, така със сигурност и апостолското първенство на свети апостол Петър не изчезва след мъченическата му смърт. Така, както е било предвидено от самия Господ Иисус Христос, това пръвенство е продължило съществуването и развитието си във вид, подходящ за църквата, така, както и службата на апостолите продължава да съществува в подходящ вид (а именно, като служението на дяконите, свещениците и епископите в Католическата и Православната Църкви - и двете църкви имат това апостолско приемство).

Очевидно е, че положението на свети апостол Петър сред другите апостоли и в християнската общност е основата на Божието царство на земята, тоест, на църквата Христова. Сам Христос поставя апостол Петър за глава на всички апостоли. Тази основа, положена за църквата от нейния Създател, не може да изчезне с личността на свети апостол Петър, но продължила и продължава в първенството на Римската църква и нейните епископи.

За да докажем този факт, нека отново съпоставим Евангелие от Матея 16:18-19 с Книга на пророк Исаия 22:15-24:

В цитата от Книга на пророк Исаия, Севна е царедворец (пост, подобен на този на съвременния министър-председател) при иудейския цар Езекия (който се споменава в Четвърта книга Царства, 18-20 глава). Този царедворец имал специална роля: на него били поверени ключовете от царството, така, както свети апостол Петър получил ключовете от царството небесно от нашия Господ Иисус Христос. Постът на царедвореца бил наследствен, династичен пост. Той бил свързан с определена служба, трон, одежди (дрехи), авторитет и ключ. Тази служба много прилича на службата на Папата. Този, който държи ключовете, бил наричан ‘отец’. Всичко това говори за наследственост. Дори в Книга на пророк Исаия 22:22 се посочва тази наследственост на ‘Давидовия дом’. Давид е починал 400 години по-рано. Иисус също произлиза от Давидово коляно. Иисус е Цар, и има властта да даде на свети апостол Петър ключовете, така, както Господ дава ключовете на Елиаким. Когато Иисус дава на апостол Петър ключовете, Петър получава службата на ‘царедворец’, която представлява династична власт, от Сина Давидов, Иисус, Израилския цар, но също служба, която има династична наследственост.

Ключовете са нещо постоянно. Иисус не казва на апостол Петър ‘Аз ще си взема ключовете обратно след смъртта ти’. Това не би имало смисъл. Католическата църква вярва, че Иисус дава на апостол Петър тази служба така, както Бог дава службата на Елиаким. Иисус дава на апостол Петър правото да свързва и развързва. Апостол Петър е имал правото и авторитета да посочи свой наследник, което и той е направил. Той дава ключовете на свети Лин (споменат във Второто послание на свети апостол Павла до Тимотея 4:21), който става втори Римски Папа след свети апостол Петър. Свети папа Лин от своя страна дава ключовете на свети Анаклет{3}, който ги предава на свети Климент{4}.

Свети папа Климент Римски, в своето Послание до Коринтяни (ок. 96 г. сл. Р. Хр.), пише за апостолското приемство на свещенството:
“Апостолите получиха Евангелието за нас от Господа Иисуса Христа; Иисус Христос беше изпратен от Бога. Значи Христос е от Бога, и апостолите са от Христа. И двете идват тогава по волята Божия... Проповядвайки навсякъде по страни и градове, те поставиха (назначиха – б.пр.) своите първи плодове, след като ги изпитаха чрез Духа, да бъдат епископи и дякони за вярващите. И това не направиха по нов начин, тъй като беше писано още от съвсем древни времена за епископите и дяконите; защото така говорят Писанията: ‘Ще поставя техните епископи в справедливост и дяконите им в правда’ (необичаен цитат по Книга на пророк Исаия 60:17). ... И нашите апостоли знаеха чрез Господа нашего Иисуса Христа, че ще има съревнование за поста на епископа. По тази причина, бидейки получили това пророчество, те назначиха тези хора, и след това дадоха закон, за да може, ако тези хора заспят, други утвърдени мъже да наследят тяхното служение.”{5}

Основният смисъл на този цитат е ясен – апостолите са поставили първите епископи и са се погрижили за тяхното наследяване, тоест установили са апостолското приемство.

Свети Ириней Лионски{6} лично е познавал хора, близки до светите апостоли Петър и Павел, хора, “в чиито уши звънтяха проповедите на блажените апостоли”. Той свидетелства, че истината, която църквата е получила от апостолите, е достигнала до него, и следователно “същата даравяща живот вяра е била съхранена в църквата и предадена в чистота и цялост от апостолите дори до ден днешен” (Срещу ересите 3,3) (Adversus Haereses 3,3)

И в Стария Завет можем да видим приемството, предавано чрез възлагане на ръце и миропомазване. Например

• В Пета книга Моисеева – Второзаконие, Иисус е изпълнен с духа на мъдростта, защото Моисей възлага ръце върху него (Второзаконие 31:1-8).
• В Трета книга Царства 19:16, Господ казва на свети пророк Илия:
  “16. ... Елисея пък, Сафатовия син, от Авел-Мелоха, помажи за пророк вместо себе си;”
• Подобен пример има и в Първа книга Царства 16:13:
  “13. Самуил взе рога с елей и го помаза посред братята му, и Дух Господен почиваше върху Давида от оня ден и насетне.”

След време, наследниците на апостлите започнали да бъдат наричани епископи (“епископ” е превод от гръцката дума “episcopos”, която буквално значи “който ръководи/ надзирава”) и заемали такъв пост: “Верни са тия думи: желае ли някой епископство, добро нещо желае.” (Първо послание на свети апостол Павла до Тимотея 3:1) (виж също Послание на свети апостол Павла до Филипяни 1:1).

От всичко това се вижда, че службата на дяконите и епископите е била установена още преди края на 1 век, и че тя се е предавала от самите апостоли на избрани мъже, и от тези избрани мъже на други, тоест, установено е било апостолското приемство. По този начин, както свети апостол Петър е бил първи сред апостолите, така и неговите наследници – римските папи, са били първи сред другите епископи. Това ясно се вижда и от посочените по-долу цитати от Светите Отци на църквата.

Цитати на Светите Отци, доказващи първенството на Римските папи – наследници на свети апостол Петър{7}

Според православните, “До отпадането на Римския епископ от единната Църква в 1054 г. Православието по принцип не е отричало първосветителството на Римския епископ-папа в Рим като “пръв между равни”. Но се е разграничавало от разбирането на Римската църква за специалния статут на нейния предстоятел като “епископ на епископите”.“ За това свое твърдение православните не представят никакви доказателства. Това твърдение не е вярно, и тук ще докажем това чрез следните цитати от Светите Отци на църквата:

Свети Йероним{8} (393 г.):
“Аз не следвам друг предводител, освен Христа, и не влизам в общение с друг, освен с ваше блаженство (Папа Дамас I), тоест, с престола на Петър. Аз знам, че това е камъкът, на който е била построена Църквата. Който яде Агнеца извън този дом, той сквернодейства. Всеки, който не е в Ноевия ковчег, ще погине, когато се надигне потопът.” (Свети Йероним, Писма 15:2, 396 г.) (Letters 15:2 [A.D. 396])

Свети Августин{9} (410 г.):
“...Но защо! пръчката, отрязана от лозата, запазва формата си. Но от каква полза й е тази форма, щом не живее (не се храни – б.пр.) от корена? Ела, братко, ако искаш да бъдеш присаден към лозата. Мъчително е да те гледаме, как лежиш, отрязан. Преброй епископите от епархията на Петър. И в този ред на отците, виж кой кого наследява. Това е камъкът, над когото гордите порти адови няма да надделеят. Всички, които се радват в мир, съдят истинно.” (Свети Августин, Psalmus Contra Pertem Donati.)

Свети Максим Изповедник{10} (ок. 650 г.):
“Колко повече в случая на свещенството и църквата на Рим, които от древността и до днес председателства над всички църкви под слънцето? Бидейки със сигурност получила това канонично, както и от съборите и апостолите, както и от принцовете на последните (Петър и Павел), и причислявайки се към тях, тя (Римската църква – б.пр.) не подлежи на никакви писания или декрети в съборните документи, поради положението на нейния Понтиф ... макар всички тези (писания и декрети на съборите – б.пр.) да са еднакво подчинени на нея (Римската църква) според свещения закон. И така, без страх, но с пълна свята и подобаваща увереност, тези свещенослужители (Римските папи) са част от истинно здравият и постоянен камък, тоест от най-великата и апостолска църква на Рим.” (J.B. Mansi, ed. Amplissima Collectio Conciliorum, vol. 10)

Свети Никифор{11}, патриарх Цариградски (патр. 806-815 г.):
“Без когото (Римския папа или негови представители, които да председателстват Седмия Вселенски събор – б.пр.) доктрина, представена от църквата, макар да е потвърдена от каноничните правила и да е в църковна употреба, никога не може да получи пълно одобрение или валидност. Защото те (Римските папи – б.пр.) са тези, на които е било поверено управлението на свещените дела, и които са получили в ръцете си честта на първенството между апостолите.” (Niceph. Cpl. pro. s. imag. c 25 [Mai N. Bibl. pp. ii. 30])

Свети Теодор Студит{12} (759-826 г.), в писмо до папа Лъв III, пише:
“Тъй като на великия Петър Христос, нашият Господ, повери службата главен пастир, след като му повери ключовете от царството небесно, всяка новост в Католическата църква трябва да бъде отпратена (за потвърждение – б.пр.) към Петър или неговия наследник.” (свети Теодор, книга 1, посл. 23) (Theodore, Bk. I. Ep. 23)
“Нека той (Константинополският патриарх Никифор) да свика на събор тези, с които има разногласия, ако не е възможно да присъстват представители на другите патриарси, което може да стане, ако императорът поиска да присъства западният патриарх (Римският папа), на когото е дадена власт над вселенския събор; но нека има мир и единство, като той изпрати писмата от събора до Първия Престол.” (свети Теодор, Patr. Graec. 99, 1420)

Свети Методий, брат на свети Кирил{13}, славянски първосветители, ок. 865 г. ясно свидетелства, че авторитетът на всеки един Вселенски събор зависи от авторитета на Рим:
“Заради неговото първенство, от Римския Понтиф не се изисква да присъства на Вселенските събори, но без неговото участие, изявено чрез изпращането на негови пратеници, всеки един Вселенски събор е недействителен, защото той (или неговите пратеници – б. пр.) е този, който председателства събора.” (свети Методий, по Н. Брянчанинов, Руската църква (1931 г.), 46, цитиран от Бътлър, Църква и непогрешимост, 210) (Upon This Rock (San Francisco: Ignatius, 1999), p. 177)
“Не е вярно, както потвърждава този канон, че Светите Отци са давали първенство на стария Рим, тъй като той е бил столица на империята; това първенство идва от горе, по Божия благодат. Заради силата на вярата си, сам нашият Господ Иисус Христос се обръща към Петър, първият сред апостолите, с думите: ‘Петре, обичаш ли Ме? паси Моите овци’ (цитат по Евангелие от Иоана 21:16) Затова в йерархично отношение Рим държи най-високото място и е Първият Престол. Затова правото на стария Рим е постоянно вовеки, и това е становището на всички църкви.“ (пак там)

Причината за разликите и неразбирателствата между съвременните Православни църкви{14}

Повечето православни християни днес не са запознати с традицията, признаваща първенството на Рим. Те смятат вярата на апостол Петър за камъка, върху който е изградена църквата. Светите Отци на църквата винаги са смятали и вярата на свети апостол Петър, и самият апостол Петър, за камъка, върху който е изградена църквата – за тях този въпрос никога не е стоял като или/ или (т.е., църквата е изградена или върху вярата на апостол Петър, или върху самия апостол Петър), те винаги са вярвали, че църквата е изградена и върху двете.

Последният цитат от свети Методий също ясно показва, че в църквата винаги е имало йерархия, и глава на тази йерархия винаги е бил Римският папа. Липсата на подобна йерархия в съвременната Прaвославна църква ясно показва, защо тя е необходима. Днес ние не можем да говорим дори за една Православна църква, с едно становище по всички богословски въпроси, напр. необходимо ли е повторно кръщение на приеманите в Православната църквата протестанти, или е достатъчно само миропомазване (някои крайни старостилни църкви в България и Русия, например, настояват за повторно кръщение и венчаване дори на православни християни, кръстени и венчани в официалната Православна църква); какво е необходимо при брак между православен и католик (или протестант, или представител на друга вяра); може ли да се използва новият, ревизиран Юлиански календар (който празнува повечето неподвижни празници, вкл. Рождество Христово, заедно с Григорианския календар), или трябва да се придържаме към стария стил, можем ли да приемем Григорианския календар; може ли православен християнин, живеещ или пътуващ в чужбина, да посещава Католическа църква, ако няма наблизо Православна, или не (дори в рамките само на Българската Православна църква всичко зависи от отделния свещеник – според някои това е допустимо и дори препоръчително, докато според други, това би било безотговорно и дори се равнява на ерес); и т.н.

Православните твърдят, че върховната власт в църквата принадлежи на Вселенските събори, но в същото време те не свикват такива – защо? Нима няма достатъчно нови предизвикателства пред църквата днес, повече, отколкото когато и да било през последните 2000 год.? Проблемът е, че в Православната църква днес го няма този върховен авторитет, който да утвърждава всичко, ставащо в църквата. Това е и причината и за липсата на каквито и да били Вселенски събори в Православната църква през последните 13 века (последният Вселенски събор, признаван от Православната църква, е Седмият Вселенски събор, състоял се в Никея през 786-787 г. сл. Р. Хр.). И този проблем съществува не само на вселенско ниво, но дори и на местно ниво, тъй като дори авторитетът на самите патриарси вече не е това, което е бил преди време. Така например, един гръцки православен християнин може сам да реши, например, дали да слуша и да се подчинява на своя местен епископ, на архиепископа на Атина, или на Константинополския патриарх, когато мненията им се различават. И никой няма върховният авторитет или правото да каже, кой от тези епископи греши и кой е прав. Същият този проблем се наблюдава и в Българската, Руската, Румънската, Сръбската, Украинската Православна църква, в Православната църква на Америка, и т.н. Това е и причината, съвременната Православна църква да не може да свика дори един Вселенски събор през последните 13 века, за да разреши възникналите през този (доста дълъг) период от време спорове и различия между поместните Православни църкви, и да утвърдят истините на православната вяра. И дори, по някакво чудо, тези поместни Православни църкви да успеят да се споразумеят и да свикат църковен събор, би се появил един основен проблем:

Това е и причината за огромните разлики между, например, Българската, Гръцката, Руската, Украинската Православна църкви, Православната Църква на Америка и т.н. Те не могат да постигнат съгласие дори по основни въпроси на вярата, и дори в рамките на една и съща църква има много големи разлики между различните паства – всичко зависи, до голяма степен, от свещеника и неговата преценка. Това води и до непрекъснатото делене на Православните църкви на различни схизматични общности, всяка от които твърди, че е ‘по-православна’ от другите – процес, който се наблюдава във всички Православни църкви днес. В България до неотдавна имаше схизма (по поличитески причини), довела до появата на два синода, и отделно съществува бъгларска Старостилна църква. В Украина, по последна информация, църквата е разделена на три, и има три синода. В Русия, президентът Путин се опита изкуствено да обедини многобройните общности, като ги задължи да служат съвместно – официално признатата Руска Православна Църква, Староверците (които съществуват още от времето на реформата на патриарх Никон през 17 век), Руската Истинно-Православна Църква и мн. др. Това е само още едно доказателство за Божия промисъл, заложен от нашия Господ Иисус Христос в назначаването на свети апостол Петър за глава на църквата и за Негов наместник по време на физическото Му отсъствие, за да може църквата да устои и портите адови да не й надделеят.

Има ли обърнати кръстове във Ватикана?{15}

Свети апостол Петър поискал да бъде разпънат на обърнат кръст, с главата надолу, тъй като смятал себе си за недостоен да бъде разпънат на кръст като нашия Господ и Спасител Иисус Христос. Още от времето на смъртта на апостол Петър, която вероятно е била ок. 64 или 67 г. сл. Р. Хр.{16}, църквата е използвала обърнатия кръст като символ на неговата мъченическа смърт. Той бил наричан ‘Петров кръст’. Ватикана е изграден на мястото на мъченическата смърт на апостол Петър. Римският папа седи на престола на Петър и затова във Ватикана има ‘Петрови’ (обърнати) кръстове. Църквата няма да престане да използва Петровия кръст, само защото сатанистите се опитват да си присвоят кръста с цел да го осквернят и да ни се присмиват. Нито пък църквата ще прекрати 2000-годишната традиция, признавана от всички християни до към 1500-та год., защото някои протестанти и православни християни не разбират правилно смисъла на Петровия кръст.

БЕЛЕЖКИ

1. По данни от Католическа енциклопедия, и от The Pope


2. цитати са по Библия, издание на Светия Синод, София, 1998 г.


3. Свети папа Анаклет I (папа ок. 79-92 г. сл. Р. Хр.) – трети Римски Папа след свети апостол Петър и свети Лин - En.Wikipedia.org - Pope Anacletus


4. Свети папа Климент I (папа ок.92-99 г. сл. Р. Хр.), също познат като свети папа Климент Римски (Clemens Romanus) – Почитан от Римокатолическата, Православната и Англиканската църква. Четвърти епископ на Рим след свети апостол Петър, свети папа Лин и свети папа Анаклет I. - En.Wikipedia.org - Pope Clement I


5. По данни от Католическа енциклопедия


6. Свети Ириней Лионски (живял през втори век, поч. 202 г. сл. Р. Хр.) – раннохристиянски аполог, един от отците на църквата. Ученик на свети Поликарп, който е бил ученик на свети апостол и евангелист Иоан. Автор на много трудове, един от най-важните и най-добре запазените е “Срещу ересите” (Adversus Haereses). Пише също инструкции за новопокръстени християни “Изложение на апостолската проповед”, както и “По въпроса за познанието”, “За монархията”, “Как Господ не е причина за злото” и др. - En.Wikipedia.org - Irenaeus


7. По данни от Was Peter the Rock и The Pope, Bishop of Rome - Catholic and Orthodox Relations


8. Свети Йероним (ок. 347-420 г.) – християнски свещеник и апологет, доктор на църквата (от лат. ‘doctor ecclesiae’), ученик на свети Григорий Богослов. Най-известен с превода на Библията на латински език, т. нар. Вулгата (от лат. Vulgate). Роден в Стридон (Stridon, днес село Strigova, Хърватска), в християнско семейство. Учи реторика и философия в Рим. Свети Йероним учи и гръцки, но все още не се интересува от изучаване на гръцките Отци на църквата или други християнски текстове. Поради светското класическо образование, което получава, свети Йероним отначало използва класически автори за описание на християнски понятия като ада например. Макар отначало да се отнася скептично към християнството, свети Йероним постепенно го приема и става вярващ християнин. Свети Йероним пътува до Галия и се установява в Трир (Trier, фр. Treves, днес на територията на Германия), на брега на река Мозел. Там за първи път започва да изучава богословие и преписва коментарите на свети Иларий Пиктавийски (ок. 300-368 г.) върхи Псалтира и трактата му ‘De synodis’. След това свети Йероним прекарва известно време (според различните източници, между няколко месеца и няколко години) в Аквилея (Aquileia, на територията на днешна Италия), където се запознава и сприятелява с много други християни. Някои от тези приятели го придружават по време на пътуването, което свети Йероним предприема през Тракия и Мала Азия до северна Сирия. В Антиохия, където свети Йероним остава най-дълго, двама от неговите придружители се разболяват и умират, и сам свети Йероним боледува тежко два пъти. По време на едно от тези заболявания (зимата на 373-374 г.), свети Йероним има видение, което го кара да остави своето светско образование и да се посвети на Бога. Желаейки да се посвети на аскетически живот и покаяние, свети Йероним започва отшелнически живот в пустинята близо до древния сирийски град Чалки (Chalcis, днес вероятно град Qinnasrin или Anjar в Ливан). Тази пустиня била известна с големия брой отшелници, живеещи там. Свети Йероним се посвещава на изучаване на Библията, учене и писане. Един друг отшелник, евреин, приел християнството, го учи на еврейски език. Свети Йероним поддържа и кореспонденция с евреите-християни в Антиохия. Завръщайки се в Антиохия през 378 или 379 г., свети Йероним е ръкоположен от епископ Павлиний (антиохийски патриарх 362-388 г.). След ръкоположението си, свети Йероним заминава за Константинопол, където изучава Писанията при свети Григорий Богослов. Свети Йероним остава в Константинопол две години. През 382 г. свети Йероним е поканен в Рим на събор, свикан с цел справяне със схизмата на Антиохия. Показвайки се незаменим със своите богати познания, свети Йероним прекарва следващите три години като близък съветник на папа Дамас I (Damasus I, папа 366-384 г.). Между другите си задължения, свети Йероним предприема ревизия на Библията на латински език, основавайки се на гръцкия текст. Преводът на латинската Вулгата (от лат. Vulgate) му отнема много години и става най-голямото му постижение. В Рим свети Йероним е обграден от множество знатни дами, които, под негово влияние, започват да се стремят към монашески живот. Това, зедно с проповедите на свети Йероним срещу прекалено светското духовенство, води до нарастване на враждебността към него, и скоро след смъртта на неговия покровител, папа Дамас, свети Йероним е принуден да напусне Рим. През август 385 г. свети Йероним, заедно с брат си Павлинианий (Paulinianus) и с няколко приятели, се завръща в Антиохия, последвани малко по-късно от една знатна римска вдовица и нейната дъщеря, които искали да изживеят живота си в Светите земи. Свети Йероним става техен духовник. Поклонниците, придружени от антиохийския патриарх Павлиний, посещават Йерусалим, Витлеем и светите места в Галилея, след което пътуват до Египет, дом на множество прославени аскети. В края на лятото на 388 г., свети Йероним се завръща в Палестина и прекарва остатъка от живота си в отшелническа килия близо до Витлеем, обграден от няколко приятели, мъже и жени, на които свети Йероним бил духовен отец. Към тези последни 34 години от живота му се отнасят най-важните му творби: преводът на Стария Завет от оригиналния еврейски текст, най-добрите му коментари върху Писанията, каталогът на християнските автори, както и диалогът срещу еретиците-пелагиани, чието литературни съвършенство е признато дори от един опонент на свети Йероним. Към този период се отнасят и неговите полемики, които го отличават сред Отците на църквата. Свети Йероним умира на 30 септември 420 г. близо до Витлеем. Творбите му включват също писма-послания и исторически хроники. Свети Йероним е вторият най-продуктивен християнски автор след свети Августин. Почитан от Римокатолическата, Православната, Ориенталската Православна, Англиканската и Лутеранската църкви. - En.Wikipedia.org - Jerome


9. Свети Августин (354-430 г.) – епископ на Хипон, днес град Анаба, Алжир. Един от Отците на църквата, доктор на църквата (от лат. ‘doctor ecclesiae’), една от най-важните фигури в развитието на западното християнство, патрон на Августинския религиозен орден. Роден на територията на днешен Алжир. Получава образованието си в Северна Африка. Отначало се противи на желанието на майка си да стане християнин, и живее като езичник-интелектуалец. Взима си наложница и става манихеец (една от най-разпространените ирански гностични религии). През 386 г., след като прочита разказ за живота на свети Антоний Велики (ок. 251-356 г.), свети Августин преживява голяма лична криза и решава да стане християнин. Той изоставя заниманията си с реторика, напуска позицията си като преподавател в Милано, изоставя идеята за брак и се посвещава в служба на Бога. Ключ към обръщането му билоследното чудно събитие: един ден, докато бил в своята градина в Милано, свети Августин чува детски глас, който му казва ‘вземи и чети’ (‘tolle lege’). Свети Августин взима най-близката до него книга, която се оказва Послание на свети апостол Павла до Римляни. Той отваря Посланието и попада случайно на 13 глава, 13-14 стих:
   “13. Като в ден, да се държим благоприлично, без да се предаваме нито на срамни гощавки и пиянство, нито на сладострастие и разпътство, нито на раздор и завист;
   14. но облечете се в Господа нашего Иисуса Христа, и грижите за плътта не превръщайте в похоти.”
   (По Библия, издание на Светия Синод, 1998 г.)
   Свети Августин по-късно описва духовните си търсения в своите ‘Изповеди’, които се превръщат в класика както в християнското богословие, така и в световната литература (смята се, че това е първата западна автобиография). Свети Амвросий кръщава свети Августин, заедно със сина му Адеодат (Adeodatus) по време на вечерното пасхално богослужение на Велика Събота 387 г. в Милано. Скоро след това, през 388 г., свети Августин се завръща в Африка. По пътя умират майка му и синът му, и свети Августин остава сам в света, без семейство. След завръщането си, свети Августин продава имуществото си и раздава парите на бедните. Запазва единствено семейният си дом, който превръща в манастир за себе си и няколко души. През 391 г. е ръкоположен за свещеник. Свети Августин става много известен проповедник (запазени са над 350 негови проповеди), и се бори с манихейската религия, към която той сам е принадлежал по-рано. През 396 г. е направен помощник-епископ, и скоро след това става епископ на град Хипон, на която позиция служи до смъртта си през 430 г. По време на служението си активно се бори с ересите. Сред творбите му са ‘За Троицата’ (De trinitate, 400-416), ‘За християнската доктрина’ (De doctrina Christiana, 397-426), ‘Изповеди’ (Confessiones, 397-398), ‘Буквалното значение на Битие” (De Genesi ad litteram), проповеди и слова, и много други богословски творби. От всички Отци на църквата, свети Августин е най-почитан и оказва наи-голямо влияние през средните векове, интелектуален гигант. Почитан от Римокатолическата, Православната (наричан Блажени Августин, или понякога Блажени свети Августин), Ориенталската Православна, Англиканската и Лутеранската църкви. - En.Wikipedia.org - Augustine of Hippo


10. Свети Максим Изповедник (познат също като свети Максим Богослов) (ок. 580-662) – монах, богослов и учен. Смята се, че е бил роден в Константинопол, вероятно в знатно семейство. Бил е личен секретар на византийския император Флавий Ираклий Августин (царувал 610-641 г.). По неизвестни причини, свети Максим напуска светския живот и става монах. Когато Персийската империя превзема Анадола, свети Максим бяга в манастир близо до Картаген. В Картаген свети Максим бива въвлечен в Христологичния дебат, започнал още след Първия Вселенски събор в Никея през 325 г., и продължил по-интензивно след събора в Халкидон. Монтелитската ерес, макар да признавала в Иисуса Христа две природи – една човешка и една Божествена, смятала, че Христос е имал само една воля – Божествена. Свети Максим става защитник на защитената от събора в Халкидон позиция, а именно, че Христос е имал две воли – една Божествена и една човешка. През 645 г. свети максим води дебат в Рим с константинополския патриарх Пир I (Pyrrhus I) (патриарх 638-641 г.), който е поддръжник на Монотелитската ерес. Свети Максим е толкова убедителен, че патриарх Пир не може да отрече правотата му и към края на дебата привидно приема неговата гледна точка. След смъртта на император Хераклеон и възкачването на трона на император Констанс II през 641 г., който е поддръжник на монотелитската ерес, патриарх Пир се завръща в Константинопол и отново става открит поддръжник на монотелитската ерес. През 649 г. свети папа Мартин I (папа 649-653 г.) свиква събор в Рим, на който 105 епископи заклеймяват монотелитската ерес. Смята се, че официалните декрети на този синод са записани от свети Максим Изповедник. Заради своята борба с ереста на монотелизма, свети папа Мартин и свети Максим биват арестувани през 653 г. по заповед на император Констанс. Свети папа Мартин бива осъден без процес и, след дълъг и изтощителен престой в затвора, бива заточен на Кримския полуостров, където умира през 655 г. Свети Максим бива изпратен в Константинопол, където е подложен на множество унижения и бива съден като еретик през 658 г. пред поддържащите монотелитската ерес император Констанс II и константинополски патриарх Петър (патриарх 654-666 г.). Свети Максим Изповедник бива изпратен в заточение. През 662 г. Свети Максим отново бива изправен на съд, отново бива осъден като еретик и бива изтезаван след процеса. Отрязан е езикът му, за да не може повече да проповядва. Отрязана е и дясната му ръка, за да не може да пише срещу срещу ереста на монотелизма. След това е заточен на територията на днешна Грузия, където умира през 662 г. Почитан от Римокатолическата, Православната, Англиканската и Лутеранската църкви. - En.Wikipedia.org - Maximus the Confessor


11. Свети Никифор, патриарх Цариградски (ок. 758-829 г.) – Роден в знатно семейство, в Константинопол, бил е син на императорския секретар Теодор и жена му Евдокия. По времето на император Константин V Копроним (упр. 741-775 г.), поддръжник на иконоборческата ерес, Теодор бил изгонен от императорския двор заради твърдата си вяра в учението на църквата за почитанието на светите образи. След смъртта на император Константин (775 г.) и на сина му Лъв IV Хазар (780 г.), и двамата поддръжници на икоборческата ерес, императрица Ирина, съпруга на император Лъв, става регент на сина им, бъдещият император Константин VI. Свети Никифор получава пост като имперски секретар, и по-късно представлява императрица Ирина по време на Втория събор в Никея (Седми Вселенски събор), който възстановява почитанието на светите икони. Скоро след това свети Никифор се оттегля в основания от него на Босфора манастир. Той се посвещава на аскетичен живот и на изучаването както на светски науки, като граматика, математика и философия, така и на Свещеното Писание. По-късно свети Никифор бил извикан отново в столицата и му било поверено управлението на най-големия дом за най-бедните в Константинопол (според други източници, на свети Никифор било поверено управлението на голяма болница в столицата). След смъртта на константинополския патриарх свети Тарасий (патр. 784-806 г.), имало голямо разделение между свещенството и императорския двор по отношение избора на негов наследник. Накрая, със съгласието на повечето епископи, император Никифор (упр. 802-811 г.) назначава свети Никифор за патриарх. Макар да бил само мирянин, свети Никифор бил известен със своята силна вяра и доброто си образование. На Възкресение Христово, 12 април 806 г., свети Никифор бил ръкополжен за епископ. Това ръкоположение направо като епископ, както и назначаването на мирянин за патриарх, предизвикало силна опозиция от страна на свещенството и монасите, вкл. свети Теодор Студит, игумен на Студийския манастир в Константинопол, и на чичо му, игуменът Платон. По заповед на императора, свети Теодор и Платон дори били задържани и изпратени в затвора за 24 дни. Тази опозиция води до пълен разлом, когато патриарх Никифор, много строг моралист в друго отношение, се съобразил с желанието на императора да приеме в църквата отлъчения свещеник Йосиф, благословил незаконния брак на император Константин VI (упр. 776-797 г.) и Теодора, придворна дама на съпругата му Мария Амнийска, която император Константин изпратил в манастир, за да може да се ожени повторно. Новият патриарх свиква събор през същата 806 г., на който събор е премахната анатемата срещу свещеника Йосиф, благословил незаконния брак на император Константин VI.
    По-късно, император Михаил I Рангаве (упр. 811-813 г.), след като понася пълен разгром от българите в битката във Версиникия през 813 г., се оттегля със семейството си в манастир. Новият император, Лъв V Арменец (упр. 813-820 г.), бил поддръжник на иконоборческата ерес. Той многократно води дебати с патриарх Никифор за почитанието на светите образи, и му предлага да защити своята позиция пред събор от епископи – поддръжници на иконоборческата ерес. Свети Никифор не признава този събор за валиден и отказва. Псевдо-синодът призовава, свети Никифор да не бъде приеман повече за патриарх, след което гневна тълпа обгражда дома на свети Никифор. Свети Никифор бил охраняван от войници в дома си, и не му било позволявано да извършва своето служение като патриарх. Той протестира пред императора и предлага да се оттегли от поста на константинополски патриарх. Веднага след това, през месец март 815 г., свети Никифор е арестуван и изпратен в заточение в основания от него на Босфора манастир ‘Свети Теодор’. След смъртта на император Лъв, новият император, Михаил II (упр. 820-829 г.), предлага на свети Никифор да са завърне в Константинопол, но отказва да възстанови почитанието на светите икони под предлог, че не иска да се меси в църковните дела. Свети Никифор остава в манастира ‘Свети Теодор’ и продължава усилената си борба с иконоборческата ерес. Там свети Никифор пише следните свои творби: ‘Извинение на Католическата църква за наново повдигнатата схизма по отношение на светите изображения’; ‘Извинение за чистата, неподправена вяра на християните срещу тези, които ни обвиняват в идолопоклонство’; ‘Antirrhetici’, опровержение на творба на иконоборческия император Константин V Копроним, и др. Почитан от Римокатолическата и Православната църкви. - Catholic Encyclopedia - St. Nicephorus; En.Wikipedia.org - Saint Nicephorus


12. Свети Теодор Студит (759-826 г.) – византийски монах и игумен на Студийския манастир в Константинопол. Роден в заможно семейство, в град Константинопол. През 781 г. Теодор, заедно с двамата си братя, баща си и чичо си, монах на име Платон, заминават за Витиния (област в северозападната част на Мала Азия), където превръщат семейното имение в манастир, известен като манастира Сакудион (Sakkudion). Свети Теодор и цялото му семейство приемат монашеско пострижение. Чичо му, Платон, става игумен на новооснования манастир, а Теодор бил неговата ‘дясна ръка’. По време на управлението на императрица Ирина (която била регент на сина си, бъдещия император Константин VI), игуменът Платон се проявява като защитник на почитанието на светите икони и като поддръжник на свети патриарх Тарасий (патр. 784-806 г.), заедно с когото участва във Втория събор в Никея (Седми Вселенски събор). Скоро след това, сам свети патриарх Тарасий ръкополага Теодор за свещеник. През 794 г. свети Теодор става игумен на манастира Сакудион, след като чичо му Платон се оттегля и се посвещава на усамотение. През 794 г., когато император Константин VI (упр. 776-797 г.) решава да се раздели с първата си жена, Мария Амнийска, изпраща я в манастир и се жени за нейната придворна дама Теодора, свети Теодор повдига протест срещу незаконния брак на императора и призовал, императорът да бъде отлъчен от църквата, заедно с благословилия този брак свещеник Йосиф. Все пак, призивът на един отделен игумен нямал силата на официално църковно решение, а новата съпруга на императора, Теодора, била братовчедка на свети Теодор, и по тази причина императорът се опитал да подобри отношенията си с новия си роднина. Той поканил Теодор и чичо му Платон, но те не се явили в уречения ден. В резултат на това, императорът изпратил в манастира Сакудион войски, които разтурили манастира и изгонили монасите. Свети Теодор бил бичуван и, заедно с още 10 монаси, бил изпратен в заточение в Солун. Монасите пристигнали в Солун през март 797 г., но останали там само няколко месеца, тъй като през месец август на същата година император Константин бил ослепен и свален от власт, и новата императрица, неговата майка Ирина, отменила заточението. На монасите било позволено да се завърнат в манастира Сакудион, но през 797 или 798 г. отново били принудени да бягат, този път заради нашествие на арабите във Витиния. По това време, императрица Ирина предлага на Теодор да стане игумен на Студитския манастир в Константинопол. Свети Теодор приема, и започва да развива обширна дейност по съживяване на манастира, построява множество работилници, библиотека, скрипторий (помещение за преписване на ръкописи), възстановява и украсява манастирската църква и др. Свети Теодор създава цяла мрежа от подчинени на Студитския манастир манастири, вкл. манастира Сакудион, и установява своя собствена, отлично развита, мрежа от пратеници, приличаща на съвременните частни пощенски услуги. Към този период се отнасят голям брой послания и катехизиси на свети Теодор, разпространявани с помощта на тази мрежа от пратеници. През 806 г., след смъртта на патриарх свети Тарасий, император Никифор (упр. 802-811 г.) назначава свети Никифор (патр. 806-815 г.) за патриарх. Макар да бил само мирянин, свети Никифор бил известен със своята силна вяра и доброто си образование. На Възкресение Христово, 12 април 806 г., свети Никифор бил ръкополжен за епископ. Това ръкоположение направо като епископ, както и назначаването на мирянин за патриарх, предизвикало силна опозиция от страна на свещенството и монасите, вкл. свети Теодор Студит и чичо му Платон. Новият патриарх свиква събор през същата 806 г., на който събор е премахната анатемата срещу свещеника Йосиф, благословил незаконния брак на император Константин VI. Свети Теодор присъства на този събор, и първоначално приема решението на събора, но по-късно отказва да влиза в общение не само със свещеник Йосиф, но и с тези, които са в общение с него, а сред тези хора били патриарх Никифор и самият император. Това води до редица проблеми, чиято кулминация била стигната с отказа на брата на свети Теодор, солунският ерхиепископ Йосиф, да присъства в църквата “Света София” по време на Рождественската литургия, отслужена от свещеника Йосиф в присъствието на свети патриарх Никифор и император Никифор. В резултат на това, братът на свети Теодор бил свален от поста архиепископ, и малък военен отряд бил изпратен в Студийския манастир да арестува Теодор, Йосиф и Платон. През януари 809 г. бил свикан събор, на който свети Теодор и последователите му били обявени за схизматици, след което Теодор, Йосиф и Платон били изпратени в заточение на Принцовите острови (група от 9 острова близо до брега при Истанбул, Турция). Свети Теодор продължава своята активна литературна дейност по време на заточението си, пишейки голям брой писма до брат си Йосиф, до студийските монаси, до свои влиятелни роднини, дори до папа Лъв III (папа 795-816 г.), продължава да пише катехизиси за Студийските монаси и композира и няколко поеми. По време на управлението на император Михаил I Рангаве (упр. 811-813 г.), свети Теодор за кратко е помилван, връща се от заточение и се помирява с патриарх Никифор, а свещеникът Йосиф отново е отлъчен от църквата. Управлението на император Михаил I е кратко – след като понася пълен разгром от българите в битката във Версиникия през 813 г., императорът се оттегля със семейството си в манастир. Новият император, Лъв V Арменец (упр. 813-820 г.), бил поддръжник на иконоборческата ерес. Той заповядва, през месец март 815 г., свети патриарх Никифор да бъде арестуван и изпратен в заточение в основания от него на Босфора манастир ‘Свети Теодор’. Свети Теодор Студит, който все още е в Константинопол, започва да води от Студийския манастир усилена борба с иконоборческата ерес. На Цветница през 815 г., свети Теодор и монасите от манастира обикалят двора на Студийския манастир, държейки икони високо, така, че да се виждат над стените на манастира. Първоначално император Лъв V само порицава свети Теодор за извършеното. Императорът назначава нов патриарх, Теодот I (патр. 815-821 г.), който свиква събор в църквата “Света София”. На този събор иконоборческата ерес е утвърдена като догма. В отговор на това, свети Теодор пише серия писма, призовавайки ‘всички, от близо и далече’, да въстанат срещу решението на събора. Скоро след това, свети Теодор е изпратен в заточение в крепост във Витиния (Мала Азия). Между 816 и 819 г., по време на своето заточение, свети Теодор пише своите полемики срещу иконоборците, Refutatio, както и голям брой писма, оказали голямо влияние в борбата с иконоборската ерес, заради което е преместен в по-отдалечена крепост в Анадолия (Мала Азия). През 817 г. свети Теодор пише две писма до папа Пасхалий I (папа 817-824 г.), призовавайки го в пърото писмо да свика събор, който да утвърди почитанието на светите икони. Свети Теодор пише подобни писма до патриарсите на Александрия и Йерусалим и до други духовници. Разгневен от това, императорът заповядва свети Теодор да бъде бичуван, поради което светият монах заболява тежко. След като се възстановява, свети Теодор е преместен в Смирна (древен град в Измир, Турция). В края на 820 г. император Лъв V бива убит. Новият император, Михаил II (упр. 820-829 г.), макар да прекратява гоненията срещу противниците на иконоборската ерес и да особождава затворените и изпратени в заточение нейни противници, отказва да възстанови почитанието на светите икони под предлог, че не иска да се меси в църковните дела. На монасите било разрешено да почитат светите икони, ако искат, но извън пределите на столицата Константинопол. Липсват данни за последните години от живота на свети Теодор. Той продължава да пише голям брой писма срещу иконоборската ерес. През 826 г., в резултат от дългите години, прекарани в изгнание, изпитания и пост, свети Теодор заболява тежко, и умира на 11 ноември същата година. Почитан от Римокатолическата, Православната и Източнокатолическите църкви. - En.Wikipedia.org - Theodore the Studite


13. Свети Кирил и Методий (9 век) – славянски първосветители, братя, от гръцки призход. Родени в град Солун. Методий е по-големият от двамата братя, роден през 826 г. (според различните източници, годината на раждането му е 810, 815 или 826 г.). Кирил е роден през 827 г., най-малкият от седем братя. Кирил и Методий получават отлично образование. Свети Кирил учи в знаменитата Магнаурска школа, и е говорел, освен родния си гръцки език, също латински, арабски, еврейски и славянски езици. И двамата братя приемат монашеско пострижение. Свети Кирил вероятно е бил ‘chartophylax’, или секретар на константинополския патриарх. Поради отличните си познания по богословие и владеенето на чужди езици, на свети Кирил често са възлагани държавни мисии, вкл. засягащи междурелигиозните отношения (между християни, евреи, мюсюлмани и др.). През 826 г., принцът на Великоморавия (най-вероятно разположена от двете страни на река Моравия, на територията на днешните Слования и Чешка Република, но се смята, че може да е заемала и части от днешните Унгария, Полша, Австрия и Германия), Ростислав, поискал от император Михаил III и константинополския патриарх Фотий да изпратят мисионери, които да покръстят неговите славянски поданници. Това искане предоставя удобна възможност за разширяване на византийското влияние, и мисията е поверена на братята Кирил и Методий. Първата им задача било обучението на помощници за мисията. През 863 г. двамата братя започват да превеждат Библията на славянски език (днес познат като църковно-славянски). За тази цел те създават Глаголицата, първата азбука, използвана за записване на славянски ръкописи. Кирил и Методий също превеждат различни християнски текстове на славянски език, и записват първия славянски граждански кодекс, използван в Моравия. През 867 г. папа Николай I (папа 858-867 г.) кани двамата братя в Рим, тъй като мисията за покръстването на Моравия става причина за раздори между епископа на Залцбург, Теотмар, и епископа на Пасау (Passau, Германия), които искали църковен контрол върху територията на Моравия. През 868 г. двамата братя пристигат в Рим, носейки мощите на свети папа Климент I (или свети папа Климент Римски, папа 92-99 г.). По това време вече папа е Адриан II (папа 867-872 г.), който подкрепя мисията в Моравия, и официално разрешава богослуженията на славянски език. Папата посреща свети Кирил и Методий тържествено и ги благославя. Двамата братя биват похвалени за своя труд и биват ръкоположени за епископи от папа Адриан, а техните ученици биват ръкоположени за свещеници от двама от най-изтъкнатите римски епископи – Формоза(Formosus) и Годерич(Gauderic). Новите свещеници извършват богослужения на родния си език в някои от главните църкви на Рим. Свети Кирил умира в Рим на 14 февруари 869 г. Мощите на светеца се пазят в базиликата Сан Клементе (San Clemente). След смъртта му, брат му Методий продължава сам мисията си сред славяните. За да бъде разрешен спорът за Моравия, папа Адриан обединява Моравия и Панония, оформяйки диоцез, независим от Германия, и назначава свети Методий за архиепископ на новия диоцез. През 870 г. крал Луи и германските епископи извикват свети Методий на събор в Ратисбон (Ratisbon, на територията на днешна Германия). На този събор свети Методий бил свален от поста си и изпратен в затвора. Три години по-късно, свети Методий е освободен по заповед на папа Йоан VIII (папа 872-882 г.) и е възстановен като архиепископ на Моравия. Скоро обаче свети Методий отново е извикан в Рим, за да отговори на обвиненията на германския свещеник Вихинг (Wiching), който поставя под съмнения православността на вярата му. След проведено проучване, папа Йоан утвърждава литургията на славянски език, но издава декрет, по време на Меса Евангелието да се чете първо на латински, и след това на славянски език. Вихинг междувременно бива предложен за помощник-епископ на Методий. Това обаче не му пречи да продължи да се бори срещу своя митрополит, стигайки дори до фалшифицирането на писма от негово име до папата. Макар папата да не приема писмата за истински и да уверява свети методий, че знае, че те са фалшификат, свети Методий решава да напусне Моравия. Свети методий отива в Константинопол, където, с помощта на няколко свои ученици, завършва превода на Библията на славянски език (освен трите Книги Макавейски). На основата на Глаголицата, свети Кирил и учениците му развиват Кирилицата по време на пребиваването си на територията на Първото Българско царство. Тази азбука става официалната азбука на Българското царство. Кирилицата се разпространява и в другите славянски държави. Свети Методий умира на 6 април 885 г. Светите Кирил и Методий са почитани от Римокатолическата, Православната, Англиканската и Лутеранската църкви. - Catholic Encyclopedia - Sts. Cyril and Methodius; En.Wikipedia.org - Saints Cyril and Methodius


14. Този раздел е създаден с любезното съдействие на католическия апологет Марк Бонокоре (Mark Bonocore).


15. Този раздел е създаден по данни от The Pope


16. По данни от En.Wikipedia.org - Saint Peter