Цитати от Светите Отци, потвърждаващи
първенството на свети апостол Петър{1}

 

Следните цитати от Светите Отци на църквата, както и от съвременници на ранната църква, ясно показват, че свети апостол Петър винаги е бил смятан за камъка, върху който е изградена църквата Христова, че апостол Петър е основата на църквата, и че "Където е Петър, там е църквата. И където е Църквата, там няма смърт, но живот вечен." (Свети Амвросий{16}, Коментар върху дванадесетте Псалми Давидови 40:30, 389 г.). За свети апостол Петър Светите Отци казват:


“Аз не следвам друг предводител, освен Христа, и не влизам в общение с друг, освен с ваше блаженство (Папа Дамас I), тоест, с престола на Петър. Аз знам, че това е камъкът, на който е била построена Църквата. Който яде Агнеца извън този дом, той сквернодейства. Всеки, който не е в Ноевия ковчег, ще погине, когато се надигне потопът.” (Свети Йероним{19}, Писма 15:2, 396 г.)

 

 

Татиан Сирийски{2} (170 г. сл. Р. Хр.):
“Симон Кифа отговори и каза, 'Ти си Христос, Синът на Живия Бог.' Иисус отговаря и му казва, 'блажен си ти, Симоне, син Ионин, защото не плът и кръв ти откри това, а Моят Отец, Който е на небесата; и Аз ти казвам: ти си Петър{3}, и на тоя камък ще съградя църквата Си, и портите адови няма да й надделеят;“ (Диатесарон 23) (The Diatesseron 23)

Тертулиан{4} (220 г.):
“Нима нещо беше скрито от Петър, който беше наречен Камък, на който (камък) беше изградена църквата; който получи ключовете от Царството Небесно, и властта да свързва и развързва на небето и на земята?” (De Praescript Haeret)

Свети Иполит Римски{5} (225 г.):
“Петър, Камъкът на църквата ...” (свети Иполит, цитиран от свети Теофан, n. 9, Galland, ii. p. 494)
“Петър, Камъкът на вярата, когото Христос, нашият Господ, нарече блажен, учителят на църквата, първият сред учениците, който има Ключовете от Царството.” (Ex Fabricio, Op. Hippol. tom. ii. De Fine Mundi et de Antichristo, n. 9)

Свети Киприян{6} (ок. 246 г.):
“Тъй като първо на Петър, върху когото Той изгради Църквата, и когото Той назначи и от когото показа, че трябва да извира единството...” (Свети Киприян, Послания lxxiiii) (Cyprian, Ep. lxxiiii ad Fubaian)
“Бог е един, и Христос е един, и Църквата е една, и престолът (на Петър) е един, по Словото Божие, (поставен - бел. пр.) върху камък ...” (Свети Киприян, Послания) (Cyprian, Ep. xl. ad Pleb)
“Петър, на когото Господ поверява Своите овце, да бъдат хранени и пазени, върху когото поставя основата на Църквата ...” (Свети Киприян, De Habitu Virg)

Свети Ефрем Сирин{7} (350-370 г.):
“Симоне, мой ученико, Аз те направих основа на Светата Църква. Аз навреме те нарекох Петър (голям камък – бел. пр.), защото ти ще подкрепяш всички нейни здания. Ти ще бдиш (inspect - букв. надзираваш, инспектираш – б. пр.) над тези, които ще изградят на земята Църква за Мен. Ако те искат да изградят нещо фалшиво, ти, основата, ще ги порицаеш. Ти си главата и изворът, от който извират всички Мои учения.” (Свети Ефрем, Проповеди 4:1) (Ephraem, Homilies 4:1).
“Петър, който беше наречен Кифа, който беше хванат на морския бряг, и който получи свидетелството на Божествения Пастир, че ‘на този камък ще съградя църквата Си’{8} (Евангелие от Матея 16:18).“ (Ephraem T. iiii. Gr. De Sacred)
“Този камък, който Той постави, върху който да се препъне Сатаната, Сатаната, от своя страна, искаше да постави този камък на пътя на Господа, за да се препъне Той в него, когато Петър каза, ‘милостив Бог към Тебе, Господи!’(Евангелие от Матея 16:22-23)” (Ephraem, Sermo de Transfig. Dom., Sec. IV)

Свети Иларий Пиктавийски{9} (356 г.):
“Блажени Симон, който, след изповядването на Таинството, беше поставен за камъка-основа на Църквата и получи ключовете на Царството.” (Свети Иларий, За Троицата 6:20) (Hilary, De Trinitate, 6:20)
“Петър, първият Изповедник на Сина Божи, Основата на Църквата, ...” (Свети Иларий, Tract in Ps. cxxxi.)
“И наистина, признанието на Петър получава заслужена отплата ... О! по Твое предназначение, с ново име, радостна основа на Църквата, и Камък, достоен за построяването на това, което ще разпръсне проклетия закон на адските порти!” (Свети Иларий, Коментар върху Евангелие от Матея c. xvi.) (Hilary, Comm. in Matt. c. xvi.)

Свети Кирил Йерусалимски{10} (363 г.):
“Нашият Господ Иисус Христос после стана човек, но многото не Го познаха. Но искайки да ни научи на това, което не знаем, след като събра учениците Си, Той попита, “за кого Ме човеците мислят – Мене, Сина Човечески?” (Евангелие от Матея 16:13) ... И докато всички мълчаха, тъй като не бе дадено на хората да знаят, Петър, най-първият сред апостолите, Върховният Вестител на Църквата, използвайки не свой език, но бидейки просветлен от Отца, Му каза: “Ти си Христос,” и не само това, но и “Синът на Живия Бог”. И благословление следва тези думи. ... “и на тоя камък ще съградя църквата Си” (Евангелие от Матея 16:18).” (Свети Кирил, Катехизис xi. n. 3)
“Той каза на Петър, ‘и на тоя камък ще съградя църквата Си.’ “ (Свети Кирил, Катехизисни лекции 18:25)

Свети Оптат{11} (367 г.):
“Не можеш да отречеш, че знаеш, че в град Рим епископският престол беше даден първо на Петър; престолът, на който седеше Петър, той, който беше глава – затова той също е наричан Кифа (“Камък”) – на всички апостоли; единственият престол, в който единство е запазено от всички.” (Схизмата на донатистите 2:2) (The Schism of the Donatists 2:2)

Свети Григорий Богослов{12} (370 г.):
“Вижте, че от учениците Христови, които всички са били велики и достойни, един е наречен Камък и му е поверена основата на Църквата.” (Свети Григорий, T. i или xxxii)
“Петър, Първият сред апостолите, но той беше Камък ....” (Свети Григорий, T. ii.)
“(Петър), този неразбит (несчупен, цял – б. пр.) Камък, който държеше ключовете.” (Свети Григорий, Поеми за морала, tom. ii.)

Свети Григорий Ниски{13} (371 г.):
“Петър, с цялата си душа, отъждествява себе си с Агнеца; и, променяйки името му, и той е променен от Господа в нещо по-божествено. Вместо Симон, бидейки наречен и ставайки Камък, великият Петър не придобива тази благодат, напредвайки малко по малко, но изведнъж, слушайки брат си (Андрей), повярвал в Агнеца, и чрез вярата си беше направен съвършен, и, оставайки верен на Камъка, сам стана Петър.” (Свети Григорий, Проповеди) (Gregory of Nyssa, T. i. Hom. xv. in C. Cantic) (Gregory of Nyssa, T. i. Hom. xv. in C. Cantic)
“Петър ... най-здрaвият Камък, върху който Господ изгради Църквата Си.” (Свети Григорий, Alt. Or. De. S. Steph.)

Свети Василий Велики{14} (371 г.):
“Домът Божий, който е Църквата на Живия Бог, основата на която са светите планини (светите апостоли - б.пр.), тъй като тя е изградена върху апостолите и прорците. Една от тези планини беше Петър, върху който Камък Господ обеща да построи Църквата Си.” (Свети Василий, T. i. Comment. in Esai. c. ii.)
“Душата на блажения Петър беше наречена благороден Камък ...” (Свети Василий, Проповеди) (Basil, Sermon 1 De Fide I.13)

Свети Епифаний Кипърски{15} (385 г.):
“Блажени Петър, който за кратко отхвърли Бога, Петър, който беше първи сред апостолите, той, който стана между нас наистина здрав Камък, върху който се основава Вярата Божия, върху който Камък Църквата е по всякакъв начин построена.” (Свети Епифаний, Срещу ересите) (Epiphanius, Adv. Haeres)
“Затова светите мъже са наричани храм Божий, защото Светият Дух обитава в тях; както свидетества първият между апостолите, този, който бе достоен за Божието благословение, защото Отецът му ‘откри това’ (Евангелие от Матея 16:17). ... Това беше подходящо, тъй като първият от апостолите, този здрав Камък, върху който е построена Църквата Божия, и над която ‘портите адови няма да й надделеят’ (Евангелие от Матея 16:18). ‘Портите адови’ са еретиците и тези, които създават ереси (heresiarchs). Тъй като, по всякакъв начин, вярата е утвърдена в него, който получи ключовете от Царството Небесно; който развързва на земята и свързва в рая. Тъй като в него се намират всички неуловими въпроси на вярата ... И той чу от Господа, Петре, ‘паси моите агънца’ (Евангелие от Иоана 21:15); на него беше поверено стадото (‘паси моите овци’ - на гръцки, в оригинал, “управлявай” – б. пр); той върви напред, достоен за възхищение, във властта на своя Господар.” (Свети Епифаний, T. ii. in Anchor., 9)

Свети Амвросий Медиолански{16} (385 г.):
“Петър е наречен Камък защото, като камък, който не може да бъде поместен, той устоява и обединява множеството в едно цяло християнско здание.” (Свети Амвросий, Проповед 4) (Ambrose, Sermon 4)
“Христос е Камъкът, ‘защото пиеха от духовния камък, който идеше подире им; а камъкът беше Христос’ (Първо послание до Коринтяни 10:4), и Той не отказа да дари тази титла дори на Своя ученик, за да може и той да бъде ‘Петър’, имайки от Камъка неизменното постоянство на здравата вяра.” (Свети Амвросий, Expos. in Luc.)
“(Христос) отговори и рече: ‘ти си Петър, и на тоя камък ще съградя църквата Си ...’. Можеше ли тогава Той да не заздрави вярата на този, на когото, действайки от Своята свободна воля, Той даде Царството, по този начин провъзгласявайки го за основа на Църквата? (Евангелие от Матея 16:18)” (Свети Амвросий, Вярата 4:5, 379 г.) (The Faith 4:5 [A.D. 379])
“На Петър Той казва: ‘ти си Петър, и на тоя камък ще съградя църквата Си’ (Евангелие от Матея 16:18). Където е Петър, там е църквата. И където е Църквата, там няма смърт, но живот вечен.” (Свети Амвросий, Коментар върху дванадесетте Псалми Давидови 40:30, 389 г.) (Commentary on Twelve Psalms of Hugh 40:30 [A.D. 389])

Свети Астерий от Понт{17} (387 г.):
“Петър не си отива без отплата и възнаграждение; но беше провъзгласен за ‘блажен’ от наистина Блажения, и беше наречен Камък на вярата, основа и фундамент на Църквата Божия.” (Свети Астерий, Проповеди за апостолите Петър и Павел, том 2) (Hom. in Apost. Pet. et Paul, tom ii)

Свети Йоан Златоуст{18} (387 г.):
“... и когато назовавам Петър, аз назовавам този неразчупен(цял - б.пр.) Камък, тази здрава основа, великият апостол, първият сред учениците ...” (Свети Йоан, Проповеди) (T. ii. Hom. iii. de Paednit)
“Петър, водачът на хора (в смисъла на ‘църковен хор’ – б.пр.), уста на останалите апостоли, Глава на своите братя, поставеният над цялата вселена, тази основа на Църквата.” (Свети Йоан, In illud. hoc Scitote)
“Петър, ... този стълб на Църквата, опора на вярата, основа на изповеданието.” (Свети Йоан, Проповеди) (T. iii. Hom. de Dec. Mill. Talent)

Свети Йероним{19} (393 г.):
“Не само Христос е Камъкът, тъй като Той даде на апостол Петър да се нарича ‘Камък’.” (Свети Йероним, Коментари върху Книгата на пророк Йеремия, 3:65) (Comm. on Jerеmiah 3:65)
“Но какво общо има Павел с Аристотел? Или Петър с Платон? Понеже както последният (Платон) беше принц на философите, така първият (Петър) беше принц на апостолите: върху него беше здраво основана Църквата Божия, и нито потоп, нито буря могат да я разклатят.” (Свети Йероним, Срещу Пелагиянците 1:14а) (Against the Pelagians 1:14a)
“Но ти (Йовиний) (еретик и противник на аскетиката – б. пр.) ще кажеш, ‘върху Петър беше основана Църквата’ (Евангелие от Матея 16:18). ... един от дванадесетте е избран да бъде техен глава, за да се избегне всеки повод за разделение.” (Свети Йероним, Срещу Йовиний 1:26, 393 г.) (Against Jovinian 1:26 [A.D. 393])
“Аз не следвам друг предводител, освен Христа, и не влизам в общение с друг, освен с ваше блаженство (Папа Дамас I), тоест, с престола на Петър. Аз знам, че това е камъкът, на който е била построена Църквата. Който яде Агнеца извън този дом, той сквернодейства. Всеки, който не е в Ноевия ковчег, ще погине, когато се надигне потопът.” (Свети Йероним, Писма 15:2, 396 г.) (Letters 15:2 [A.D. 396])

Свети Августин{20} (410 г.):
“Тези жалки несретници, отказващи да признаят Петър като Камъка и да повярват, че Църквата е получила ключовете от Царството Небесно, са изгубили тези ключове от своите ръце.” (Свети Августин, Christian Combat)
“...Но защо! пръчката, отрязана от лозата, запазва формата си. Но от каква полза й е тази форма, щом не живее (не се храни – б.пр.) от корена? Ела, братко, ако искаш да бъдеш присаден към лозата. Мъчително е да те гледаме, как лежиш, отрязан. Преброй епископите от епархията на Петър. И в този ред на отците, виж кой кого наследява. Това е камъкът, над когото гордите порти адови няма да надделеят. Всички, които се радват в мир, съдят истинно.” (Свети Августин, Psalmus Contra Pertem Donati.)

Свети Кирил Александрийски{21} (424 г.):
“Той няма да бъде наричан повече Симон, упражнявайки над него властта да го управлява, понеже той е вече Негов. Но чрез име, подходящо за неговото същество, Той променя името му на Петър, от думата ‘petra’ (камък); защото върху него Той след това ще основе Църквата Си.” (Свети Кирил, T. iv. Comm. in Joan.)
“ ‘Блажен си ти’, не наричайки, предполагам, Камък нещо друго, намеквайки за името му, но непреклонната и здрава вяра на ученика, върху когото е основана и поставена без опасност да падне Църквата Христова.” (Свети Кирил, За Светата Троица) (On the Holy Trinity)
“Той обещава да основе Църквата Си, придавайки й непреклонност, тъй като Той е Господ на силата (в смисъл ‘устойчивостта’ – б. пр.), и над нея Той поставя Петър като Пастир.” (Свети Кирил, Коментари върху Евангелие от Матея) (Comm. on Matt., ad. loc.)

Свети Сечнайл{22} (444 г.):
“Верен в страх Господен, и във вяра непреклонен, върху [свети Патрик] както върху Петър [Ирландската] църква е изградена; и апостолството му е възложено от Бога; и портите адови няма да надделеят над него.” (Химн във възхвала на свети Патрик 3) (Hymn in Praise of St. Patrick 3)

Свети папа Лъв I{23} (ок. 445 г.):
“Нашият Господ Иисус Христос ... е поставил основното Си поръчение върху блажения Петър, главният сред всички апостоли ... Той искаше този, който участва в Неговото неразделно единство, да бъде наречен с име, отговарящо на това, което той е: 'ти си Петър, и на този камък ще съградя църквата Си' (Евангелие от Матея 16:18), за да бъде основана сградата на вечния храм върху твърдия камък Петър, укрепявайки Църквата Си толкова сигурно, че нито човешкото безразсъдство да я връхлети, нито портите адови да й надделеят.“ (Свети папа Лъв, Писма 10:1) (Letters 10:1)

Четвърти Вселенски събор в Халкидон{24} (451 г.):
“Тъй като най-светият и блажен Лъв (свети папа Лъв I - б. пр.), архиепископ на великия и старинен Рим, чрез нас, и чрез този най-свят събор, заедно с три пъти блажения и най-славен апостол Петър, който е камъкът и основата на Католическата църква, и основата на православната (истинната – б.пр.) вяра, го (Диоскор-александрийски епископ, еретик – б.пр.) лишава от епископството му.” (Решения на събора, заседание 3) (Acts of the Council, session 3)

Свети Григорий Двоеслов{25} (ок. 600 г.):
“Кой може да не знае факта, че Светата Църква е укрепена здраво върху принца на апостолите, чиято твърдост на характера се простира и върху името му, за да бъде наречен той Петър като ‘камъка’, когато гласът на Истината казва, ‘ще ти дам ключовете на царството небесно' (Евангелие от Матея 16:19). На него е казано: 'и ти някога, кога се обърнеш, утвърди братята си.' (Евангелие от Лука 22:32)“ (Свети Григорий, Писмо 40 в Книга 6) (Letter 40 in Book 6, Migne, Patr. Lat., vol 77)
“Очевидно е за всички, които познават Евангелието, че, чрез гласа Божий, грижата за цялата църква беше поверена на светия Петър, принцът на апостолите. Защото на него е казано: ‘...ти си Петър, и на този камък ще съградя църквата Си, ... и ще ти дам ключовете на царството небесно' (Евангелие от Матея 16:18-19). Вижте, той получава ключовете на царството небесно, властта да връзва и развързва е дадена на него; на него са поверени грижата и управлението на цялата църква.“ (Свети Григорий, Послания) (Epistle ad. Maurit. Augustus, lib. iv. epist. 32)

 

 


БЕЛЕЖКИ


  1. Тези цитати от Светите Отци могат да бъдат прочетени на английски език тук

  2. Татиан (или Тациан) Сирийски (ок. 120-180 г. сл. Р. Хр.) – раннохристиянски автор и апологет. Той обединява четирите евангелия в един 'Диатесарон', който бил стандартният текст на евангелията в сирийските църкви до към 5-ти век. - En.Wikipedia.org - Tatian

  3. Петър – от гръцки 'Petros' - камък. Всички цитати са по Библия, издание на Светия Синод, София, 1998 г.

  4. Квинт Септимий Флоренс Тертулиан, известен като Тертулиан (ок. 160-220 г. сл. Р. Хр.) – ранно-християнски автор, първият автор на християнска литература на латински език. Хриситянски апологет и полемик срещу ересите. Най-известен със създаването на термина 'Троица' и с даването на първата дефиниция за Троицата като 'три Лица, една същност', от латински 'tres Personae, una Substantia', от гръцки 'treis Hypostases, Homoousios', откъдето идва и българският превод за 'три ипостаса, една същност'. Към края на живота си (след 206 г.) преминава към еретиците-монтанисти. - En.Wikipedia.org - Tertullian

    5.
  5. Свети Иполит Римски (ок. 170-236 г. сл. Р. Хр.) – презвитер на църквата в Рим по времето на папа Зефирин (199-217 г.). Свети Иполит имал спорове с папа Зефирин и неговия наследник, папа Каликст I. Причина за споровете между тях се оказва едикта на папа Каликст I, който позволява връщане в църквата и приемане на причастие, след съответно принесено покаяние, на тези, които са извършили греха на прелюбодейството или разврата, както и някои други тежки грехове. През първите векове, по традиция, оставена от светите апостоли, християните имали право да се изповядат само един път през живота си, след като приемат Свето Кръщение. В изключителни случаи, при извършен смъртен грях, се правело изключение от това правило, и се позволявало на някои християни да си изповядат втори път, на смъртния си одър. През първите векове на християнството, хората, приемащи новата вяра, се отказвали от всички светски интереси и се посвещавали на Бога. Дори само ставайки християни, те рискували да бъдат убити с камъни oт евреите, или разпънати на кръст от римляните. През 3-ти век гоненията срещу християните започнали да намаляват, църквата нарастнала от няколко хиляди на няколко стотици хиляди души, и много от тях били по-светски хора, и се случвало да съгрешат (така, както и ние днес често съгрешаваме). Така се получил парадокс – заради липсата на честа изповед, на моменти до 90% от християните, получили Свето Кръщение, били отлъчени от църквата заради извършен смъртен грях (прелюбодейство, убийство или вероотстъпничество). Още папа Зефирин (папа 199-217 г.), заедно с Папите на Александрия и Антиохия, осъзнават, че това положение трябва да се промени. По тази причина, папа Каликст I издава своя едикт, позволяващ на християните многократна изповед – традиция, установена от него, без да се налага одобряването й от вселенски или поместен събор; традиция, приета безусловно от цялата църква и запазена и до днес и в Римокатолическата, и в Православната църква; традиция, която някои православни днес наричат ‘смекчаване на църковната дисциплина’, макар самите православни да се възползват и до днес от това ‘смекчаване’ на дисциплината. Причина за едикта е, разбира се, дадената от Иисуса Христа власт на свети апостол Петър, на неговите наследници и на всички епископи и свещеници в общение с тях, да свързват и развързват греховете на християните. Свети Иполит Римски обаче не бил съгласен с папата, и го обвинил, че се опитва да промени оставената от апостолите традиция, въпреки уверенията на самия наш Господ Иисус Христос, че трябва да прощаваме “до седемдесет пъти по седем” (Евангелие от Матея 18:22). По тази причина, свети Иполит обявява себе си за Римски Папа, глава на схизматиците, отделили се от църквата. Неправилно е твърдението на някои православни, че свети Иполит е бил срещу поста на папата, тъй като той сам е очаквал, папа Зефирин да избере него за свой наследник като Римски папа, и, след като папа Зефирин избира епископ Каликст, освободен роб, за свой наследник, свети Иполит обявява себе си за папа и става причина за схизма в църквата. Иполит продължава да бъде противник на свети папа Урбан I (папа 222-230 г.) и свети папа Понтиан (папа 230-235 г.). По време на Максимилияновите гонения срещу християните (император Гай Юлий Вер Максимин (ок. 173–238)), свети Иполит бил заточен заедно със свети папа Понтиан. По време на заточенитео си заедно с папата, свети Иполит се разкайва за стореното и се връща в лоното на църквата. Свети Иполит умира през 235 или 236 г., помирен с църквата и като мъченик. Затова е неярно твърдението на някои православни, че свети Иполит умира като ‘римски папа’ – той никога не е бил такъв, и е погребан в Рим, в гробището Via Tiburtina, като свещеник, а не епископ, какъвто ранг е имал сред схизматиците – още едно доказателство за помирението му с римската църква. Канонизиран за светец и е почитан и от Римокатолическата, и от Православната църкви. - En.Wikipedia.org - Hippolytus

  6. Свети Киприян Картагенски (?-258 г.) – епископ на Картаген, Северна Африка, и автор на богословска литература. Роден в знатно езическо семейство. Става християнин и приема кръщение, след което, ок.245/248 г., раздава част от богатството си на бедните в град Картаген. Скоро след кръщението си бива ръкоположен за дякон, и след това – за презвитер. Oк. 249 г. е избран за епископ на Картаген. В историята е запазен случаят с противоречието между свети Киприян и епископите от Африка, и свети папа Стефан I за кръщението на приеманите в църквата еретици. В Северна Африка било традиция, еретиците, приемани в църквата, да бъдат кръщавани отново. Традицията в Рим, Мавритания (част от Северна Африка) и цялата останала църква била кръщението, направено от еретиците, да се смята за валидно, и да не се прави повторно кръщение. Свети Киприян отстоява своята позиция и дори два пъти свиква поместен събор на епископите от Северна Африка, които, заедно с него, да потвърдят необходимостта от повторно кръщение на еретиците. В отговор, свети папа Стефан издава безапелационен декрет,в който забранява “нововъведенията”, тоест повторното кръщение на приеманите в църквата еретици. Този декрет е последван от кореспонденция между свети Киприан и други духовници, както и от още един поместен събор на Северноафриканските епископи. Окончателната развръзка на този проблем не е достигнало до нас. Знаем обаче няколко важни неща: (1) в по-голямата част от Северна Африка, както и в Кападокия (на територията на днешна Турция), по традиция всички езичници, приемани в църквата, са били кръщавани повторно; в цялата останала църква, те са били приемани само с възлагане на ръце; (2) до ден днешен, традицията в Римокатолическата и в повечето Православни църкви отговаря на издадения от свети папа Стефан декрет, а именно – кръщението на други християнски деноминaции се приема за валидно, и не се прави повторно кръщение, а само миропомазване (освен при православните, приели Римокатолицизма, тъй като те са били помазани по време на таинството Свето Кръщение); (3) и папа Стефан, и свети Киприян, въпреки своите различия, са канонизирани за светци. В края на 256 г., по времето на император Валериан I (упр. 253-260 г.), започва ново гонение на християните. Мъченическа смърт приемат и свети папа Стефан I, и избраният след него свети папа Сикст II. В Северна Африка, свети Киприян смело подготвя християните за очаквания едикт за тяхното преследване, като пише ‘В похвала на мъчениците’ (De exhortatione martyrii), и давайки личен пример, когато той сам е изправен пред римския проконсул на 30 август 257 г., Свети Киприян смело изповядва вярата си. Консулът го изпраща на заточение, по време на което свети Киприян, според възможностите си, утешава християните и заточените с него свещеници. Във видение той вижда своята наближаваща участ. Една година след началото на заточението, свети Киприян бил изпратен отново в Картаген, където бил държан като затворник в своята вила. След назначаването на нов проконсул, свети Киприян е осъден на смърт. Свети Киприян е обезглавен с меч, на открито, пред голямо многжество народ, събрал се да го изпрати в последното му пътуване. Свети Киприян сам съблича дрехите си, коленичи, моли се, завързва очите си и бива обезглавен. Християни погребват тялото му, и на мястото на гроба и на екзекуцията му по-късно са построени църкви, впоследстиве разрушени при нападението на племето на вандалите. Най-важната творба на свети Киприян е ‘За църковното единство’ (De unitate ecclesiae), в която той пише:
    “Бог не е Отец на този, за когото църквата не е майка;... тези, които се събират другаде, извън църквата, разпиляват църквата Христова” (vi) “нито има друг дом за вярващите, освен едната Църква” (ix). Запазени са също 81 негови писма, които представят жива картина на времето, в което живее свети Киприян. Сред творбите му са трактати върху молитвата Отче наш, за скормността на облеклото на девиците, ‘За морала’, ‘За даването на милостиня’ и др. Почитан от Римокатолическата, Православната, Ориенталските Православни, Англиканската и Лутеранската църкви. - Catholic Encyclopedia - St. Cyprian

  7. Свети Ефрем Сирин (ок. 306-373 г.) – сирийски дякон, химнописец и богослов. Роден в християнско семейство, в град Нисибис (Nisibis, днес Nusaybin), на територията на днешна Турция, до границата със Сирия. Получава кръщение като младеж, по-къcно става монах и бива ръкополжен за дякон. Започва да пише коментари върху Библията и да композира химни. Сред множеството разпространени тогава ереси – арианска, манихейска, марционистка (която отхвърляла Стария Завет), вардесанитска и много други гностически секти, всяка от които твърдяла, че тя e единствената истинска църква, свети Ефрем композира множество химни, защитаващи Никейското богословие. Основава училището на Нисибис, което векове по-късно става основен център за обучение на Източната църква. През 359 г. Персите завземат град Нисибис и изселват цялото християнско население на града. Свети Ефрем първо отива в Диарбекир, а след това – в град Едеса в Месопотамия (Edessa, днес Sanl?urfa). Там свети Ефрем се посвещава на служение на новото си паство, и продължава да се занимава с преподаване в училището на Едеса. Умира през 373 г., след като се заразява с чума, докато служи на и се грижи за заразените с чума. Сред творбите му са над 400 химни, разделени на групи – срещу ересите, за вярата, за рая, за девството и др. Почитан от Римокатолическата, Православната, Англиканската, Шотландската Епископална църкви, Църквата на Уелс, и мн. други. - En.Wikipedia.org - Ephrem the Syrian

  8. Всички цитати са по Библия, издание на Светия Синод, София 1998 г.

  9. Свети Иларий Пиктавийски (ок. 300-368 г.) – учител на църквата (или доктор, от лат. ‘doctor ecclesiae’), епископ на Поатие (или Пиктавия, от фр. ‘Poitiers’). Получава добро образование, вкл. учи гръцки език, което е рядко срещано по негово време. Води борба с арианската ерес, която е широко разпространена по негово време. Свети Иларий пръв превежда от гръцки на латински език теологичните тънкости, свързани с Никейското богословие. Почитан от Римокатолическата, Православната, Ориенталските Православни, Лутеранската и Англиканската църкви. - En.Wikipedia.org - Hilary of Poitiers

  10. Свети Кирил Йерусалимски (ок. 313/315-386 г.) – изтъкнат богослов, един от Отците на църквата. Малко е известно за живота на свети Кирил преди ръкоположението му. Ръкоположен за дякон през 335 г. от епископ свети Макарий Йерусалимски, и за свещеник осем години по-късно от епископ свети Максим. Около 350 г. свети Кирил наследява свети Максим като епископ на Йерусалим. Отделяйки се от своя митрополит, Акаций Кесарийски, епископ на Кесария и поддръжник на еретика Арий, свети Кирил си навлича гнева на Акаций. Епископ Акаций свиква събор през 358 г., на който свети Кирил е изгонен от Йерусалим и заточен в град Тарс, на територията на днешна Турция. Помирителният събор в Селевка (Seleucia, днес град Silifke в Турция) през следващата година сваля епископ Акаций от замената от него длъжност, и свети Кирил се връща в Йерусалим. През 360 г. свети Кирил отново е изгонен от града чрез влиянието на приближени на митрополита. След възкачването на престола на император Юлиан Апостат през 360 г., на свети Кирил е позволено да се завърне в Йерусалим. Още веднъж, свети Кирил е изгонен от града през 367 г. и се завръща след възкачването на престола на император Грациан през 375 г. След това, до смъртта си през 386 г., свети Кирил остава в Йерусалим като епископ на града. През 381 г. свети Кирил взима участие във събора в Константинопол, по-късно (през 451 г., на събора в Халкидон) признат като Втори Вселенски събор. На този събор свети Кирил гласува за приемане термина ‘единосъщен’ (homooussios), който не е искал да приеме в началото на служението си като епископ, но след дълги години борба с арианската ерес и нейните привърженици, вече e убеден, че това е единственият подходящ термин. Сред творбите на свети Кирил са 23 катехизисни лекции, които свети Кирил изнася още като презвитер през 347 или 348 г. Във всяка лекция се коментира отделен текст от Писанията. Последните му лекции засягат Таинството на Кръщението, Конфирмацията (Миропомазването) и Светата Евхаристия. Почитан от Римокатолическата, Православната и Англиканската църкви. - En.Wikipedia.org - Cyril of Jerusalem

  11. Свети Оптат (Optatus или Optate) (?-ок.387 г.) – епископ на Милевис в Нумидия (древно варварско кралство на територията на днешен Алжир и част от Тунис, по-късно – римска провинция), Северна Африка. Смята се, че е роден в семейство на езичници и се е занимавал с реторика. Известен е с творбите си срещу донатистите (донатизъм – последователите му смятали, че църквата трябва да е църква на светци, а не на грешници; отказвали да приемат свещеници и епископи, отпаднали от вярата и предали своите Библии на властите по време на преследванията на римския император Диоклециан (303-305 г.); твърдели, че таинствата, извършвани от такива християни, са невалидни). Свети Оптат е първият, който прави разлика между схизматици и еретици. Схизматиците са отхвърлили единството, но имат истинна доктрина и истинни тайни. Свети Оптат пише шест книги срещу донатистите. Той често се позовава на свети Киприян, макар да отхвърля погрешното вярване на свети Киприян за нуждата от повторно кръщение на приеманите в лоното на църквата еретици. Почитан от Римокатолическата църква. - En.Wikipedia.org - Saint Optatus

  12. Свети Григорий Богослов (330-389/390 г.) – архиепископ на Константинопол, един от тримата светители на църквата (заедно със свети Василий Велики и свети Йоан Златоуст), почитан и от Римокатолическата, и от Православната църкви, а в Римокатолическата църква е наричан също доктор на църквата (от лат. ‘doctor ecclesiae’). Роден в Югозападна Кападокия, в заможно семейство. През 325 г. баща му, Григорий, под влияние на майка му, Нона, става християнин и приема Свето Кръщение. По-късно, през 328 или 329 г., баща му става епископ на близкия град Нациан (от гр. Nazianzus, днес село Nenizi, Турция). Свети Григорий и брат му отначало получават образованието си в бащиния си дом. По-късно Григорий учи реторика и философия в Нациан, Кесария, Александрия и Атина. По време на пребиваването си в Атина се сприятелява със свети Василий Велики (според други източници, двамата се запознават по време на обучението им в Кесария), с когото стават приятели за цял живот. През 361 г. свети Григорий се връща в Нациан, и е ръкоположен за презвитер от баща си. Григорий прекарва следващите няколко години в служба на християните в нациян, като с помощта на дипломация и реторика разрешава някои богословски спорове, станали причина за разделение в общността. По същото време, император Юлиан Апостат (упр. 361-363 г.) публично се обявява срещу християнството. В отговор, между 362 и 363 г. свети Григорий пише своите ‘Нападки срещу Юлиан”, в които говори с пренебрежение за морала и интелекта на императора, и уверява, че християнството, с помощта на любов и търпение, ще надделее над такива несъвършени управници като Юлиан. През 362 г. император Юлиан започва решително да преследва свети Григорий и други свои критици, но през следващата година губи живота си в битка срещу Сасанидска Персия. Новият император, Йовиан (упр. 363-364 г.), бил християнин и поддържал църквата. Свети Григорий прекарва следващите няколко години в борба с арианската ерес, която заплашвала да раздели Кападокия. Свети Григорий, заедно със своя близък приятел свети Василий, участват и в публични дебати, в които триумфират над поддръжниците на арианската ерес. През 372 г. свети Григорий е ръкоположен за епископ на град Сасима (Sasima, днес село Zamzama в Турция) от своя приятел, свети Василий. В края на 372 г., поради влошеното здраве на баща си, свети Григорий се връща в Нациан, за да му помага за неговия диоцез. Това става причина за обтягане на отношенията между свети Григорий и свети Василий, тъй като свети Василий настоявал, свети Григорий да се завърне в своя диоцез в Сасима. След смъртта на майка си и баща си през 374 г., свети Григорий продължава да управлява диоцеза в Нациан, но отказва да стане негов епископ. Свети Григорий раздава по-голямата част от богатството си на бедните и живее строг, аскетичен живот. По-ксъно, в продължение на три години живее в манастир близо до град Селевка (Seleucia, днес град Silifke в Турция). По същото време умира свети Василий Велики. Свети Григорий, поради влошеното си здравословно състояние, не може да присъства на погребението му, но пише 12 поеми в памет на своя приятел. През 379 г. Антиохийският синод и неговият архиепископ Мелетий молят свети Григорий да отиде да проповядва в Константинопол, където широко разпространени били арианската и аполинарската ереси. След много колебание, свети Григорий се съгласил. Проповедите на свети Григорий били много добре приети и привличали все повече хора към дома му, голяма част от който свети Григорий бил превърнал в църква, която нарекъл Анастасия – ‘сцена за възкресение на вярата’. Страхувайки се от неговото влияние, опонентите на свети Григорий решили да отговорят с удар: по време на Великденската литургия през 379 г., тълпа еретици-ариани нахлува в църквата Анастасия, ранявайки свети Григорий и убивайки друг епископ. Успявайки да се спаси от тълпата, свети Григорий се оказва предаден от своя близък приятел Максим Философ, който, заедно с епископа на Александрия Петър, устройва заговор срещу свети Григорий по време на отсъствието му. Положението на свети Григорий в Константинопол остава неясно, докато много важни църкви в града по това време са ариански. Възцаряването на император Теодосий през 380 г. урежда проблема. Императорът, твърдо решен да се справи с арианската ерес, изгонва константинополският епископ Демофил, и на негово място е назначен свети Григорий. С цел решаване на богословските проблеми и утвърждаване на православното (истинно) християнство, император Теодосий свиква през 381 г. в Константинопол събор, по-късно (по време на Четвъртия Вселенски събор в Халкидон през 451 г.) признат за Втори Вселенски събор. На събора присъстват 150 епископи от Източната църква. Председател на събора е антиохийският патриарх свети Мелетий, който умира по време на събора. След смъртта му, председателското място е заето от свети Григорий. Чувствайки се физически уморен, и разтревожен, че губи доверието на своите братя-епископи, свети Григорий произнася прочувствена реч, с която развълнува императора, и моли да бъде освободен от длъжността на председател на събора. Императорът аплодирал речта на свети Григорий, похвалил усилията, положени от него, и го освободил от длъжността. В края на живота си, с разклатенo здраве и чувствайки се прекалено слаб, за да изпълнява задълженията си като епископ на град Нациан, свети Григорий се оттегля в семейното си имение, където умира през 389 г. Най-голям богословски принос има защитената от свети Григорий Никейска доктрина за Светата Троица и за изхождането на Светия Дух. Той подчертава също, че Иисус не престава на бъде Бог, когато става човек, и е единосъщен(homoiousios) с Отца. Някои богословски творби на свети Григорий внушават, че той вероятно е вярвал, както своя приятел свети Григорий Ниски, че Господ ще доведе цялото Свое творение в хармония с Божието Царство. Освен своите няколко богословски беседи, свети Григорий пише множество писма, поеми с богословско и морално съдържание, както и някои с биографично съдържание, за своя живот и за живота на свои приятели. Почитан от Римокатолическата и Православната църкви. - En.Wikipedia.org - Gregory of Nazianzus

  13. Свети Григорий Ниски (ок. 335-394 г.) – епископ на град Ниса (Nyssa), сега Невшехир, на територията на днешна Турция. По-малък брат на свети Василий Велики и добър приятел на свети Григорий Богослов. Според някои историци, света дякониса Теосевия е била негова съпруга, докато според други тя, както и света Макрина, са негови сестри. Свети Григорий Ниски, заедно с брат си свети Василий Велики и със свети Григорий Богослов, са наричани Кападокийските отци. Те се опитват да докажат християнската философия като превъзхождаща гръцката философия. Двете основни творби на свети Григорий са: неговата доктрина за Светата Троица, която е развитие на теологията на брат му свети Василий, и на техния общ прител – свети Григорий; и неговото духовно богословие, което поставя Бога като безкраен (безпределен, безграничен – б. пр.), а спасението – като потенциално универсално спасение. Почитан от Римокатолическата, Православната, Ориенталските Православни, Англиканската и Лутеранската църкви. - En.Wikipedia.org - Gregory of Nyssa

  14. Свети Василий Велики (ок. 330-379 г.) - архиепископ на Кесария Кападокийска, на територията на днешна Турция. Той е един от тримата светители на църквата (заедно със свети Григорий Богослов и свети Йоан Златоуст), почитан и от Римокатолическата, и от Православната църкви, а в Римокатолическата църква е наричан също доктор на църквата (от лат. ‘doctor ecclesiae’). Четирима от братята и сестрите на свети Василий, както и дядо му по майчина линия, са светци. Роден в Кесария, в Кападокия (на територията на днешна Турция). Получава образованието си в Кесария заедно със свети Григорий Богослов, с когото стават приятели за цял живот. Заедно със свети Григорий продължават образованието си в Константинопол, след което прекарват шест години в Атина. След завръщането си от Атина в Кесария, свети Василий за кратко преподава и се занимава с право. По-малко от година след завръщането му, животът му се променя коренно, когато чува за първи път проповедите на Евстатий от град Сивас (Sebastia, на територията на днешна Армения). Макар Евстатий да основава сектата на македонитите и открито да поддържа арианите, той е бил харизматична фигура, един от присъствалите на Първия Вселенски събор в Никея, и оказва голямо влияние върху свети Василий Велики. Свети Василий прекратява своите занимания с преподаване и право, приема Свето Кръщение и през 357 г. предприема пътуване до Палестина, Египет, Сирия и Месопотамия, където изучава аскетика и монастицизъм. След завръщането си, свети Василий раздава богатството си на бедните и за кратко се установява близо до Нео-Кесария. До 358 г. около него се събира група ученици, заедно с брат му Петър. Заедно те основават манастир в семейното си имение в Понт. Към тях се присъединяват овдовялата майка на свети Василий – Емелия, сестра му Макрина и няколко други жени. Те посвещават живота си на молитва, благотворителност и помощ за ближните. През 362 г. свети Василий е ръкоположен за дякон, и, заедно със свети Григорий Богослов, прекарва следващите няколко години в борба с арианската ерес. През 370 г. свети Василий е избран за епископ на родния си град Кесария. По време на служението си той раздава малкото останало му имущество, организира кухня за бедните по време на глад, помага на крадци и блудници да започнат нов живот. Свети Василий умира през 379 г. от заболяване на черния дроб, чието развитие вероятно е било ускорено от строгия аскетичен живот, който той води. Основните му творби са 'За Светия Дух' (On the Holy Spirit), три книги срещу арианеца Евномий, проповеди върху шестте дни на сътворението на света и др. Свети Василий е най-известен с правилата за монашески живот, които създава, съсредоточени върху живота в монашеската общност, литургичните молитви и труда. Почитан от Римокатолическата, Православната, Епископалната, Англиканската и Лутеранската църкви. - En.Wikipedia.org - Basil of Caesarea

  15. Свети Епифаний Кипърски (ок. 310/320-403 г.) – един от Отците на църквата, епископ на Кипър в края на 4 век. Роден в християнско семейство в Иудея. Живее като монах в Египет. Завръщайки се в Иудея ок. 333 г., основава манастир, бива ръкоположен за свещеник и живее и служи като игумен на манастира ок. 30 години. Бил е много добре образован и е знаел еврейски, сирийски, египетски, гръцки и латински език, заради което свети Йероним (ок. 347-420 г.) го нарича ‘Pentaglossis’ (‘с пет езика’). Сред творбите му са ‘Твърдо стъпилият човек’ (The Man Well-Anchored (Ancoratus)), ‘Срещу ересите’ (Adversus Haereses), ‘Светият Дух’ (The Holy Spirit) и др. Почитан от Римокатолическата, Православната и Ориенталските Православни църкви. - En.Wikipedia.org - Epiphanius of Salamis

  16. Свети Амвросий Медиолански (ок. 337/340-397 г.) – епископ от Милано, който става една от най-влиятелните личности в църквата през 4 век. Един от 4-мата основни Доктори на църквата (от лат. ‘doctor ecclesiae’). Роден в римско християнско семейство. Неговият брат, Сатирий (Satyrus of MIlan), и сестра му Марцелина (или Марчелина, saint Marcellina), също са светци. Като епископ на Милано, избран от своите съграждани заради голямата си популярност и добродетели, води усилена борба с арианската ерес. Много милостив към бедните, на които раздава своето имущество след избирането си за епископ. Води аскетичен начин на живот. Като богослов, свети Амвросий е сравняван със свети Иероним (ок. 347-420 г.), свети Августин (ок. 354-430 г.) (и двамата почитани и от Римокатолическата, и от Православната църкви), както и със свети папа Григорий I (ок. 540-604 г.). Сред творбите му са ‘Светият Дух’ (De Spiritu Sancto; The Holy Spirit), ‘За таинството на въплъщението Господне’ (De incarnationis Dominicae sacramento), коментари върху Стария и Новия Завет, 91 писма, колекция от химни, запазени откъси от негови проповеди и много други. Почитан от Римокатолическата, Православната, Ориенталската Православна, Англиканската и Лутеранската църкви. - En.Wikipedia.org - Ambrose

  17. Свети Астерий от Понт (?-ок. 400 г.) – от град Амазея (Amasea), Понт, Югоизточна Мала Азия. Единственият факт за живота му, който е достигнал до нас: Свети Астерий сам пише за това, че е получил образованието си от един скит или гот, който сам бил образован от учител от Антиохия и така получил отлично образование и голяма слава между Гърците и Римляните. Запазени са 21 проповеди на свети Астерий, които по съдържание са Библейски (с коментари върху Библията) и хвалебствени, и представляват ценен материал за християнските изследователи. Почитан от Римокатолическата църква. - Catholic Encyclopedia - Asterius (2)

  18. Свети Йоан Златоуст (ок. 347-407 г.) – архиепископ на Константинопол, един от Отците на Църквата, най-изтъкнатият доктор (от лат. ‘doctor ecclesiae’) на гръцката църква и най-големият проповедник, говорил някога от амвона. За първи път наречен ‘Златоуст’ от папа Вигилий (папа 537-555 г.) през 553 г. Един от тримата светители на Православната църква, заедно със свети Василий Велики и свети Григорий Богослов. Роден в Атиохия във време, когато този втори най-голям град в източната част на Римската империя е разкъсван от борбите между различни религии, ереси и противоречия между християнското население заради схизмата между епископите Мелетий и Павлиний. Бащата на свети Йоан бил високопоставен военен в сирийската армия. Той умира скоро след раждането на Йоан, и майка, му, едва на 20 години, остава сама с две деца – Йоан и по-голямата му сестра. За щастие, майката на свети Йоан била жена със силен характер и висока интелигентност. Тя възпитала Йоан в благочестие и му дала отлично образование, като го пратила да учи в най-добрите училища в Антиохия (макар по отношение на морала и религията в тези училища да не могат да се кажат много положителни неща). Около 367 г. се случва повратно в живота на свети Йоан събитие – той среща за първи път антиохийския патриарх свети Мелетий (патр. 360-381 г.). Неговият честен, мек и обаятелен характер до такава стеопен впечатляват свети Йоан, че той скоро започва да се оттегля от изучаването на светски науки и се посвещава на аскетичен и религиозен живот. Около три години по-късно Йоан приема Свето Кръщение и започва да служи като четец. Търсейки по-съвършен живот, младият духовник се присъединява към една от аскетичните общности близо до Антиохия. От това време датират и първите му творби, засягащи монашеството и аскетиката. 4 години по-късно, свети Йоан се посвещава на отшелнически живот в една пещера близо до Антиохия. Той остава там в продължение на две години, но тъй като дългите бдения и пост се отразяват на здравето му, свети Йоан се връща в Антиохия, за да възстанови здравето си, и започва отново да служи като четец. Вероятно в началото на 381 г. свети Йоан е ръкоположен за дякон от свети Мелетий. Едновременно с изпълняване на своите задължения, свети Йоан продължава да пише богословски творби. Най-верятно по това време той пише първата си книга, ‘За свещенството’. През 386 г. свети Йоан е ръкоположен за свещеник, и оттогава неговото значение в църковната история започва да нараства. През следващите дванадесет години, свети Йоан се занимава основно с проповядване. Неговите проповеди, обясняващи последователно Свещеното Писание, предстваляват неизчерпаемо съкровище от догматично, морално и историческо познание за периода 4-5 век. Славата на свети Йоан се разпространява из цялата Византийска империя и особено в столицата Константинопол. През 398 г. император Аркадий (упр. 377/378-408 г.), по препоръка на своя министър Евтропий, решава да разреши съперничеството за мястото на константинополски епископ, като назначи свети Йоан. Свети Йоан пристига в Константинопол, и е ръкополжен за епископ от александрийския патриарх Теофил на 26 февруари 398 г. Първият акт на новия епископ Йоан е да помири антиохийския патриарх Флавий с Рим. Свети Йоан намалява рязко разходите на епископата, прекратявайки честите преди това гощавки. Бедните бързо обикнали своя епископ, често аплодирали проповедите му, и не забравяли грижите му за бедните и това, че през първата година от назначаването си за епископ, свети Йоан, с парите, спестени от премахнатите от него гощавки, построил голяма болница. Застъпвайки се за онеправданите, свети Йоан си спечелва врагове в императорския двор. Много знатни дами се оплакват от строгия епископ. Накрая дори императрицата, несправедливо отнела лозето на една вдовица, се противопоставя на свети Йоан, когато той се застъпва за вдовицата. Всичко това постепенно води до отчуждение между императорския двор и епископата. По време на Халкидонския събор, състоял се през 403 г., свикан от неговия враг, александрийския патриарх Теофил, свети Йоан е лишен от сан, но паството му го връща на патриаршеския престол. Като патриарх на Константинопол, три пъти е бил изпращан на заточение поради намесата на императорския двор в делата на църквата. До края на живота си свети Йоан Златоуст е жертва на църковни интриги и преследване, но не прекратява своята мисионерска и проповедническа дейност. Умира на 14 септември 407 г., по време на заточение в Комана, в Кападокия, Мала Азия. Обширното богословско творчество на свети Йоан може да бъде разделено на три основни части: (1) ранните творби на свети Йоан са предимно кратки композиции; (2) проповеди, които включват коментари върху Свещеното Писание, групи проповеди на определена тема, и единични проповеди; (3) писма. Почитан от Римокатолическата, Православната, Ориенталската Православна, Англиканската и Лутеранската църкви. - Catholic Encyclopedia - St. John Chrysostom

  19. Свети Йероним (ок. 347-420 г.) – християнски свещеник и апологет, доктор на църквата (от лат. ‘doctor ecclesiae’), ученик на свети Григорий Богослов. Най-известен с превода на Библията на латински език, т. нар. Вулгата (от лат. Vulgate). Роден в Стридон (Stridon, днес село Strigova, Хърватска), в християнско семейство. Учи реторика и философия в Рим. Свети Йероним учи и гръцки, но все още не се интересува от изучаване на гръцките Отци на църквата или други християнски текстове. Поради светското класическо образование, което получава, свети Йероним отначало използва класически автори за описание на християнски понятия като ада например. Макар отначало да се отнася скептично към християнството, свети Йероним постепенно го приема и става вярващ християнин. Свети Йероним пътува до Галия и се установява в Трир (Trier, фр. Treves, днес на територията на Германия), на брега на река Мозел. Там за първи път започва да изучава богословие и преписва коментарите на свети Иларий Пиктавийски (ок. 300-368 г.) върхи Псалтира и трактата му ‘De synodis’. След това свети Йероним прекарва известно време (според различните източници, между няколко месеца и няколко години) в Аквилея (Aquileia, на територията на днешна Италия), където се запознава и сприятелява с много други християни. Някои от тези приятели го придружават по време на пътуването, което свети Йероним предприема през Тракия и Мала Азия до северна Сирия. В Антиохия, където свети Йероним остава най-дълго, двама от неговите придружители се разболяват и умират, и сам свети Йероним боледува тежко два пъти. По време на едно от тези заболявание (зимата на 373-374 г.), свети Йероним има видение, което го кара да остави своето светско образование и да се посвети на Бога. Желаейки да се посвети на аскетически живот и покаяние, свети Йероним започва отшелнически живот в пустинята близо до древния сирийски град Чалки (Chalcis, днес вероятно град Qinnasrin или Anjar в Ливан). Тази пустиня била известна с големия брой отшелници, живеещи там. Свети Йероним се посвещава на изучаване на Библията, учене и писане. Един друг отшелник, евреин, приел християнството, го учи на еврейски език. Свети Йероним поддържа и кореспонденция с евреите-християни в Антиохия. Завръщайки се в Антиохия през 378 или 379 г., свети Йероним е ръкоположен от епископ Павлиний (антиохийски патриарх 362-388 г.). След ръкоположението си, свети Йероним заминава за Константинопол, където изучава Писанията при свети Григорий Богослов. Свети Йероним остава в Константинопол две години. През 382 г. свети Йероним е поканен в Рим на събор, свикан с цел справяне със схизмата на Антиохия. Показвайки се незаменим със своите богати познания, свети Йероним прекарва следващите три години като близък съветник на папа Дамас I (Damasus I, папа 366-384 г.). Между другите си задължения, свети Йероним предприема ревизия на Библията на латински език, основавайки се на гръцкия текст. Преводът на латинската Вулгата (от лат. Vulgate) му отнема много години и става най-голямото му постижение. В Рим свети Йероним е обграден от множество знатни дами, които, под негово влияние, започват да се стремят към монашески живот. Това, зедно с проповедите на свети Йероним срещу прекалено светското духовенство, води до нарастване на враждебността към него, и скоро след смъртта на неговия покровител, папа Дамас, свети Йероним е принуден да напусне Рим. През август 385 г. свети Йероним, заедно с брат си Павлинианий (Paulinianus) и с няколко приятели, се завръща в Антиохия, последвани малко по-късно от една знатна римска вдовица и нейната дъщеря, които искали да изживеят живота си в Светите земи. Свети Йероним става техен духовник. Поклонниците, придружени от антиохийския патриарх Павлиний, посещават Йерусалим, Витлеем и светите места в Галилея, след което пътуват до Египет, дом на множество прославени аскети. В края на лятото на 388 г., свети Йероним се завръща в Палестина и прекарва остатъка от живота си в отшелническа килия близо до Витлеем, обграден от няколко приятели, мъже и жени, на които свети Йероним бил духовен отец. Към тези последни 34 години от живота му се отнасят най-важните му творби: преводът на Стария Завет от оригиналния еврейски текст, най-добрите му коментари върху Писанията, каталогът на християнските автори, както и диалогът срещу еретиците-пелагиани, чието литературни съвършенство е признато дори от един опонент на свети Йероним. Към този период се отнасят и неговите полемики, които го отличават сред Отците на църквата. Свети Йероним умира на 30 септември 420 г. близо до Витлеем. Творбите му включват също писма-послания и исторически хроники. Свети Йероним е вторият най-продуктивен християнски автор след свети Августин. Почитан от Римокатолическата, Православната, Ориенталската Православна, Англиканската и Лутеранската църкви. - En.Wikipedia.org - Jerome

  20. Свети Августин (354-430 г.) – епископ на Хипон, днес град Анаба, Алжир. Един от Отците на църквата, доктор на църквата (от лат. ‘doctor ecclesiae’), една от най-важните фигури в развитието на западното християнство, патрон на Августинския религиозен орден. Роден на територията на днешен Алжир. Получава образованието си в Северна Африка. Отначало се противи на желанието на майка си да стане християнин, и живее като езичник-интелектуалец. Взима си наложница и става манихеец (една от най-разпространените ирански гностични религии). През 386 г., след като прочита разказ за живота на свети Антоний Велики (ок. 251-356 г.), свети Августин преживява голяма лична криза и решава да стане християнин. Той изоставя заниманията си с реторика, напуска позицията си като преподавател в Милано, изоставя идеята за брак и се посвещава в служба на Бога. Ключ към обръщането му било следното чудно събитие: един ден, докато бил в своята градина в Милано, свети Августин чува детски глас, който му казва ‘вземи и чети’ (‘tolle lege’). Свети Августин взима най-близката до него книга, която се оказва Послание на свети апостол Павла до Римляни. Той отваря Посланието и попада случайно на 13 глава, 13-14 стих:
    “13. Като в ден, да се държим благоприлично, без да се предаваме нито на срамни гощавки и пиянство, нито на сладострастие и разпътство, нито на раздор и завист;
    14. но облечете се в Господа нашего Иисуса Христа, и грижите за плътта не превръщайте в похоти.”
    (По Библия, издание на Светия Синод, 1998 г.)
    Свети Августин по-късно описва духовните си търсения в своите ‘Изповеди’, които се превръщат в класика както в християнското богословие, така и в световната литература (смята се, че това е първата западна автобиография). Свети Амвросий кръщава свети Августин, заедно със сина му Адеодат (Adeodatus) по време на вечерното пасхално богослужение на Велика Събота 387 г. в Милано. Скоро след това, през 388 г., свети Августин се завръща в Африка. По пътя умират майка му и синът му, и свети Августин остава сам в света, без семейство. След завръщането си, свети Августин продава имуществото си и раздава парите на бедните. Запазва единствено семейният си дом, който превръща в манастир за себе си и няколко души. През 391 г. е ръкоположен за свещеник. Свети Августин става много известен проповедник (запазени са над 350 негови проповеди), и се бори с манихейската религия, към която той сам е принадлежал по-рано. През 396 г. е направен помощник-епископ, и скоро след това става епископ на град Хипон, на която позиция служи до смъртта си през 430 г. По време на служението си активно се бори с ересите. Сред творбите му са ‘За Троицата’ (De trinitate, 400-416), ‘За християнската доктрина’ (De doctrina Christiana, 397-426), ‘Изповеди’ (Confessiones, 397-398), ‘Буквалното значение на Битие” (De Genesi ad litteram), проповеди и слова, и много други богословски творби. От всички Отци на църквата, свети Августин е най-почитан и оказва наи-голямо влияние през средните векове, интелектуален гигант. Почитан от Римокатолическата, Православната (наричан Блажени Августин, или понякога Блажени свети Августин), Ориенталската Православна, Англиканската и Лутеранската църкви. - En.Wikipedia.org - Augustine of Hippo

  21. Свети Кирил Александрийски (ок. 378-444 г.) – раннохристиянски автор, един от Отците на църквата, Александрийски патриарх, учител на църквата (или доктор, от лат. ‘doctor ecclesiae’), главно действащо лице в Христологичните противоречия през 4-5 век. Наричан ‘стълб на вярата’ и ‘печат на Отците’. Роден в Александрия, племенник на Александрийския патриарх Теофил (патриарх 385-412 г.). Почитан от Римокатолическата, Православната, Ориенталската Православна Църкви, както и от Лутеранската и Англиканската църкви. - En.Wikipedia.org - Cyril of Alexandria

  22. Свети Сечнайл (Saint Seachnaill, или Sechnall, понякога се среща и като Secundinus) (ок. 372/373-457 г.) – ирландски светец, съвременник на свети Патрик Ирландски (ок. 387-461 г.) и негов племенник (син на сестра му Лиамейн). Един от девет братя, осем от които стават Ирландски епископи. Смята се, че получава образованието си в Галия, и после се връща в Ирландия заедно със свети Патрик. През 433 г. е назначен от свети Патрик за епископ на град Дъншоглин (Dunshaughlin), на който град се смята, че свети Сечнайл е бил един от основателите. От 434 г. служи и като помощник на епископа на град Арма, Северна Ирландия. В началото на служението на свети Сечнайл като епископ, имало обичай, местният панаир (aonach) да се провежда в пристройката на църквата. Свети Сечнайл предупредил присъстващите на панаира, че не е редно да се провежда панаир на свещена земя. Никой не се вслушал в предупреждението му. Според преданието, тогава земята се разтворила и погълнала тринайсет коня, каруци и кочияшите им, докато останалите се разбягали. Свети Сечнайл умира след 14 години епископско служение. Автор на най-ранната известна поема на латински език на Ирландската църква, химн, който свети Сечнайл композира в чест на чичо си, свети Патрик Ирландски, както и на други химни. Почитан като светец от Римокатолическата църква. - Catholic Encyclopedia - St. Sechnall

  23. Свети папа Лъв I (ок. 400-461 г.) – наричан също свети папа Лъв Велики. Доктор на църквата (от лат. ‘doctor ecclesiae’), водеща фигура в централизиране организацията на църквата. Италиански аристократ по произход. До 431 г., като дякон, заема достатъчно важна позиция, за да се обърне лично към него свети Кирил Александрийски, Александрийски патриарх 412-444 г., с молба за помощ за използване влиянието на Рим за справяне с претенциите на Ювеналий, йерусалимски епископ, който искал да има патриархална юрисдикция над цяла Палестина. По същото време, свети Иоан Касиан посвещава на него своя трактат срещу еретика Несторий, написан по искане на бъдещия свети папа Лъв. Избран за папа през 440 г. За Втория събор в Ефес през 449 г., започнал като вселенски събор, папа Лъв изпраща свoи представители, които да прочетат негово писмо с изложение вярата на църквата, както тя била изразена от свети Августин (почитан като светец и от Римокатоличексата, и от Православната църкви). Съборът, свикан от император Теодосий II, започва без присъствието на свещеници от западната църква, с изключение на един свещеник – Юлий, и един дякон – Иларий (който сам по-късно става папа), представители на папа Лъв. Император Теодосий дава председателството на събора на Александрийския патриарх Диоскор I, и изгонва представителите на папа Лъв, отказвайки да прочете донесеното от тях писмо. В същото време обаче, в официалните документи от събора записват присъствието на папските представители. Съборът, по-късно наречен ‘разбойническият събор’, е бил събор на еретиците-монофизити, и се признава като вселенски събор само от някои древноизточни църкви (Арменска, Коптска Православна църви и др.). След този събор, папа Лъв иска от императора да бъде проведен вселенски събор в Италия, и междувременно, по време на събор в Рим през октомври 449 г., отхвърля всички решения на ‘разбойническия събор’. След смъртта на император Теодосий II през 450 г., новият константинополски патриарх свети Анатолий (патриарх 449-458 г.) удовлетворява всички искания на папа Лъв, и догматическото писмо, изпратено от папата за ‘разбойническия събор’, било прочетено навсякъде и било прието от всички. С това въпросът бива разрешен и всякакви нови дискусии за християнската вяра изглеждали ненужни. Цяла Западна Европа била под голямо вълнение заради нападението на хуните, водени от Атила. Заради това, повечето западни епископи нямало как да присъстват на събор, проведен на Изток. Папа Лъв няколко пъти пише на императора и многократно протестира срещу организирането на събор в този момент. Въпреки това, император Флавий Маркиан (или Марциан) (император 450-457 г.) – от името и на западния император Валентиниан III (имп. 425-455 г.), - издава декрет, заповядващ на всички епископи и на техните помощник-епископи, да се съберат в Никея. Макар да не одобрява това, папа Лъв се съгласява да изпрати свои представители. По-късно император Маркиан премества събора в Халкидон. Съборът има общо 16 сесии (или заседания), проведени между 8 октомври и 1 ноември 451 г. На този събор, по време на 15-тата и 16-тата сесия, проведени на 31 октомври и 1 ноември, е създаден известният 28 канон, според който константинополският епископ трябва да бъде признат за патриарх, ‘втори по положение и власт след епископа на Рим’. Константинополският епископ е направен патриарх заради факта, че ‘град Константинопол е удостоен с привилегията да има свой император и сенат, и затова и неговият епископ трябва да има специални прерогативи’, което е политическа причина. Всички три древни патриархата в църкавата – патриархатите на Рим, Александрия и Антиохия, са патриаршии поради факта, че са основани от свети апостол Петър или по негово поръчение. Йерусалим има свой патриархат по чест, тъй като по Светите земи е проповядвал, приел кръстна смърт и въкръснал нашият Господ Иисус Христос. Папските легати протестират срещу 28 канон, тъй като папа Лъв не им е делегирал правото да одобрят подобна стъпка, и тъй като това нарушава прерогативите на патриаршиите на Александрия, Антиохия и Йерусалим, които остават с по-малка власт и влияние от новия патриархат на Константинопол, което противоречи на каноните на Първия вселенски събор,състоял се в Никея през 325 г. След приключване на заседанията, съборът пише писмо до папа Лъв, в което го уведомява за случилото се на събора; благодари за изложението на вярата, съдържащо се в писмото на папата до събора; и го моли за ратификация на 28 канон на събора. Подобни писма до папа Лъв пишат и император Маркиан, както и константинополският патриарх свети Анатолий. В отговор папа Лъв протестира много активно, анулира 28 канон и го обявява за недействителен, тъй като противоречи на каноните на Първия вселенски събор. Папа Лъв пише още няколко подобни писма до император Маркиан, до императрица Пулхерия, и до патриарх Анатолий. Папа Лъв ратифицира всички декрети на събора, които се отнасят до вярата. По този начин, първите шест заседания на събора са смятани за Вселенски, от където и самият събор бива бива причислен към Вселенските събори. Император Маркиан от своя страна издава няколко едикта (на 7 февруари, 13 март и 28 юли 452 г.), с които потвърждава всички канони на събора в Халкидон и забранява по-нататъшното обсъждане на въпроси, отнасящи се до вярата. Въпреки многото противоречия, след Четвъртия Вселенски събор в Халкидон, вече започва да се говори за константинополския епископ като за патриарх. Значимостта на папа Лъв се дължи на засилването на универсалността (католичността) на Римския епископ, което ясно личи от писмата му, 143 от които са достигнали до нас, както и от запазените негови 96 проповеди. - Catholic Encyclopedia - Pope St. Leo I; Catholic Encyclopedia - Council of Chalcedon

  24. Четвърти Вселенски събор, състоял се в Халкидон през 451 г. – Свикан от византийския император Флавий Маркиан (или Марциан) (император 450-457 г.). Императорът издава декрет – от името и на западния император Валентиниан III (имп. 425-455 г.), - заповядващ на всички епископи и на техните помощник-епископи, да се съберат в Никея. Макар да не одобрява това, тъй като по това време цяла Западна Европа била под голямо вълнение заради нападението на хуните, водени от Атила, и повечето западни епископи нямало как да присъстват на събор, проведен на Изток, папа Лъв се съгласява да изпрати свои представители. По-късно император Маркиан премества събора в Халкидон. По време на този събор, първият събор в Константинопол е признат за Втори Вселенски събор, като са приети само първите четири канона от този събор. Съборът има общо 16 сесии, състоияли се между 8 октомври и 1 ноември. На този събор, по време на 15-тата и 16-тата сесия, проведени на 31 октомври и 1 ноември, е създаден известният 28 канон, според който константинополският епископ трябва да бъде признат за патриарх, ‘втори по положение и власт след епископа на Рим’. Константинополският епископ е направен патриарх заради факта, че ‘град Константинопол е удостоен с привилегията да има свой император и сенат, и затова и неговият епископ трябва да има специални прерогативи’, което е политическа причина. Всички три древни патриархата в църкавата – патриархатите на Рим, Александрия и Антиохия, са патриархати поради факта, че са основани от свети апостол Петър или по негово поръчение. Йерусалим има свой патриархат по чест, тъй като по Светите земи е проповядвал, приел кръстна смърт и въкръснал нашият Господ Иисус Христос. Папските легати протестират срещу 28 канон, тъй като свети папа Лъв I (папа 440-461 г.) не им е делегирал правото да одобрят подобна стъпка, и тъй като това нарушава прерогативите на патриаршиите на Александрия, Антиохия и Йерусалим, които остават с по-малка власт и влияние от новия патриархат на Константинопол, което противоречи на каноните на Първия вселенски събор, състоял се в Никея през 325 г. След приключване на заседанията, съборът пише писмо до свети папа Лъв, в което го уведомява за случилото се на събора; благодари за изложението на вярата, съдържащо се в писмото на папата до събора; и го моли за ратификация на 28 канон на събора. Подобни писма до папа Лъв пишат и император Маркиан, както и константинополският патриарх свети Анатолий. В отговор папа Лъв протестира много активно, анулира 28 канон и го обявява за недействителен, тий като противоречи на каноните на Първия вселенски събор. Папа Лъв пише още няколко подобни писма до император Маркиан, до императрица Пулхерия, и до патриарх Анатолий. Папа Лъв ратифицира всички декрети на събора, които се отнасят до вярата. По този начин, първите шест заседания на събора са смятани за Вселенски, от където и самият събор бива бива причислен към Вселенските събори. Император Маркиан от своя страна издава няколко едикта (на 7 февруари, 13 март и 28 юли 452 г.), с които потвърждава всички канони на събора в Халкидон и забранява по-нататъшното обсъждане на въпроси, отнасящи се до вярата. Въпреки многото противоречия, след Четвъртия Вселенски събор в Халкидон, вече започва да се говори за константинополския епископ като за патриарх. - Catholic Encyclopedia - Council of Chalcedon

  25. Свети папа Григорий I (познат като свети Григорий Двоеслов или свети Григорий Велики) (ок. 540-604 г.) – римски папа от 590 до 604 г., доктор на църквата (от лат. ‘doctor ecclesiae’), един от шестте латински Отци на църквата. Първият папа-монах. Роден в заможно римско семейство, свързано с църквата. Неговият пра-пра-дядо бил папа Феликс III (папа 483-492 г.). Трите сестри на бащата на свети Григорий били монахини, а майка му е светица. Григорий получава добро образование по латински език, природни науки, история, математика и музика, и много добре бил изучил правото. След смъртта на баща си, свети Григорий превръща семейното имение в манастир, посветен на свети апостол Андрей, и сам приема монашеско пострижение. Като папа, свети Григорий засилва мисионерската дейност на църквата сред варварите в Северна Европа. Свети Григорий отстоява първенството на Римския епископ, казвайки, че Римският епископ е ‘служител на Божиите служители’ и отговаря за своето свещеническо служение директно пред Бога. Той формулира ясно доктрината за чистилището, където душата е осъдена да премине пречистване след смъртта си, но може да започне този процес по време на земния си живот чрез добри дела, послушание и християнски живот, правейки предстоящите мъки в чистилището по-леки и по-краткотрайни. През цялото си служение като папа, свети Григорий работи за разбирателство между Източната и Западната част на църквата, засилвайки в същото време папската власт. Сред творбите му са проповеди (ок. 64 проповеди са признати за автентични, написани от свети Григорий), ‘Коментар върху Йов’, по-познат с латинското си наименование ‘Magna Moralia’, ‘Правила за пасторите’, запазени са и копия на някои негови писма. Най-известната му творба, заради която в Православната църква свети Григорий е наречен Двоеслов, са неговите ‘Диалози’ – сборник с чудеса, знаци и изцеления от живота на италианския светец Бенедикт Нурсийски (ок. 480-547 г.). Почитан от Римокатолическата и Православната църкви. - En.Wikipedia.org - Gregory the Great