За Първенството на Римския Папа - Част 2

Част 2

 


 

Кратко житие на свети апостол Петър{1}


Свети апостол Петър е първият епископ на Рим (42-67 г. сл. Р. Хр.). Името му е било Симон (понякога произнасяно и като Симеон), син на Иона. Роден е в Витсаида (Евангелие от Иоана 1:42; 44{2}), град разположен до Генисаретското езеро. Апостол Андрей бил негов брат, а апостол Филип бил от същия град.

Симон се установява в Капернаум, където живее заедно с тъща{3} си в свой собствен дом (Евангелие от Матея 8:14; Евангелие от Лука 4:38). От тук разбираме, че Симон е бил женен и, според свети Климент Александрийски{4}, е имал деца. Симон живеел в Капернаум, занимавал ce с доходоносния по онова време занаят на рибарството и притежавал свой собствен кораб (Евангелие от Лука 5:3).

Като много свои съвременници, Симон бил привлечен от проповедта за покаяние на свети Йоан Кръстител. Симон бил, заедно с брат си Андрей, сред учениците на свети Йоан във Витания, на източния бряг на река Йордан. Когато свети Йоан посочва Иисус, казвайки “ето Агнецът Божий, Който взима върху Си греха на света” (Евангелие от Иоана 1:29), Андрей и един друг ученик на свети Йоан Кръстител последват Спасителя до неговото жилище и остват с Него за един ден.

По-късно, срещайки брат си Симон, Андрей му казва “намерихме Месия” (Евангелие от Иоана 1:41), и го завежда при Иисус. Иисус поглежда Симон и му казва: “ти си Симон, син Ионин; ти ще се наречеш Кифа (което значи Петър – камък).” (Евангелие от Иоана 1:42). Още при първата си среща с апостол Петър, Спасителят предсказва промяната на името му на Cephas (Kephas; Kipha – голям камък), което се превежда като Петър (гр. Petros; лат. Petrus) – доказателство, че Иисус вече има по-специално отношение към Симон. По-късно Иисус действително дава на Симон името Петър, след което апостолът обикновено бил наричан от всички Петър, особено от Христа при изповядването на вярата му в Евангелие от Матея 16:18. Евангелистите често комбинират двете имена (Симон Петър), докато свети апостол Павел използва името Кифа.

След първата си среща с Христа, Петър и другите ученици остават с Него известно време, придружавайки Го в Галилея (на сватбата в Кана Галилейска), Юдея и Йерусалим, и през Самария обратно в Галилея (Евангелие от Иоана, 2-4 глава). Тук Петър за кратко отново се занимава с риболов, но скоро бива призован от Спасителя да стане Негов постоянен ученик. Петър и Андрей се занимават с риболов, когато Иисус ги среща и се обръща към тях с: “вървете след Мене, и Аз ще ви направя ловци на човеци” (Евангелие от Матея 4:19; Евангелие от Марка 1:16-18; Евангелие от Лука 5:1-9). Тогава Иисус призовава и синовете Заведееви (Евангелие от Матея 4:21-22; Евангелие от Марка 1:19-20; Евангелие от Лука 5:10-11). [Смята се, че тук (Евангелие от Лука, 5 глава) свети апостол и евангелист Лука пише за същия случай, споменат от свети Матей и свети Марк.]

След този случай, Петър остава винаги близо до нашия Господ и Спасител Иисус Христос. След проповедта на планината и след излекуването на сина на стотника в Капернаум, Иисус отива в дома на апостол Петър и излекува тъща му, която била болна от огница (Евангелие от Матея 8:14-15; Евангелие от Марка 1:29-31). Скоро след това Христос избира дванайсетте апостоли, които да бъдат Негови постоянни спътници в проповядването на Царството Божие.

Много характерна е изразената от апостол Петър вярност към Христа, която виждаме в Евангелие от Иоана 6:68-69. След като Христос говори за тайнството на приемането на плътта и кръвта Му (Таинството Свето Причастие):
“53. А Иисус им рече: истина, истина ви казвам: ако не ядете плътта на Сина Човечески и не пиете кръвта Му, не ще имате в себе си живот.” (Евангелие от Иоана 6:53),

много от учениците Му Го оставят. Тогава Иисус се обръща към дванайсетте си ученици, питайки ги, дали и те ще Го оставят. Тогава апостол Петър отговаря от името на дванайсетте:
“68. Симон Петър Му отговори: Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи за вечен живот,
69. и ние повярвахме и познахме, че Ти си Христос, Синът на Бога Живий.” (Евангелие от Иоана 6:68-69).

Сам Христос дава на апостол Петър първо място между апостолите. Петър е един от тримата апостоли (заедно с Иаков и Иоан), които придружават Христа при особени случаи като:

  • възкресяването дъщерята на Иаир, началника на синагогата (Евангелие от Марка 5:37; Евангелие от Лука 8:51);
  • Преображението Господне (Евангелие от Матея 17:1; Евангелие от Марка 9:2; Евангелие от Лука 9:28);
  • в Гетсиманската градина (Евангелие от Матея 26:37; Евангелие от Марка 14:33).

В няколко случая Христос дава първенство на апостол Петър пред всички други апостоли:

  • Той влиза в кораба на апостол Петър в Генисаретското езеро, за да поучава народа, събрал се на брега (Евангелие от Лука 5:3);
  • когато Иисус ходи по водата, апостол Петър е единственият, който моли за позволение да отиде при Него по водата (Евангелие от Матея 14:28-31);
  • Иисус изпраща Петър да хване рибата, в чиято уста Петър намира статир, за да плати определения данък за храма (Евангелие от Матея 17:24-27).

Положението на апостол Петър като пръв сред апостолите е потвърдено от Иисус и след Неговото Възкресение. Жените-мироносици, които първи намират гроба Христов празен, получават от ангела съобщение за апостол Петър (Евангелие от Марка 16:7). Тук отново се казва “обадете на учениците Му и на Петра” – апостол Петър е единственият, назован по име. Христос се явява само на Петър в първия ден след Възкресeнието Си (Първо послание до Коринтяни 15:5). Но, най-важно, когато се явява на Генисаретското езеро, Христос потвърждава мисията на свети апостол Петър да храни и да се грижи за стадото Му (Евангелие от Иоана 21:15-17). Накрая, Христос предсказва мъченическата смърт на апостол Петър, и по този начин призовава апостол Петър да Го следва по специален начин (Евангелие от Иоана 21:18-23). Така спостол Петър бива призован за, и облечен в, първенството на апостолското дело, което той осъществява след Възнесението Христово.

Бягайки от Йерусалим и Юдейското царство по време управлението на цар Ирод Агрипа през 42 г. сл. Р. Хр., апостол Петър се установява в Рим. Там, според Тертулиан{5}, апостол Петър кръщава местните в реката Тибър{6}, недалече от еврейското гето на Рим. Апостол Петър основава еврейската църква на Рим, която отначало представлява сбор от домашни църкви на евреи, приели християнството още в деня на Петдесетница (виж Деяния на светите апостоли 2:9-10; Послание до Римляни 16:7), и в същото време покръства много езичници от Рим. Апостол Петър живее в дома на Прискила и Акила, и в дома на сенатора Пуд{7} (виж Второ Послание до Тимотея 4:19; 4:21), чиито дъщери – света Пракседа{8} и света Пуденциана{9}, - той кръщава, според свети Иполит{10}.

През 49 г. сл. Р. Хр., апостол Петър е изгонен от Рим, заедно с всички други евреи (виж Деяния на светите апостоли, 18:2), и се връща в Йерусалим. След като присъства на събора в Йерусалим през 49 г. сл. Р. Хр. (Деяния на светите апостоли, 15 глава), и след като за известно време е първи епископ на църквата в Антиохия, апостол Петър се връща в Рим.

След завръщането си в Рим, свети апостол Петър продължава да изгражда църквата там заедно със свети апостол Павел. Заедно, те се противопоставят на гностика Симон маг и го оборват (за него се споменава в Деяния на светите апостоли, 8 глава), който заблуждава много римляни и ги убеждава да го да го приемат като живия бог (според свети Ириней{11} и други Свети Отци на църквата).

По същото време, свети апостол Марк пише Светото Евангелие от Марка (вероятно като “универсално” евангелие, за разлика от еврейското Свето Евангелие от Матея и предназначеното за езичниците Свето Евангелие от Лука). След това, ок 43 г., свети апостол Марк бива изпратен от свети апостол Петър в град Александрия, в Египет, за да основе, и да бъде първи епископ на, Александрийската църква от името на свети апостол Петър.

Свети апостол Петър, заедно със своята съпруга (според свети Климент Александрийски) и много други християни, приема мъченическа смърт по времето на император Нерон, около една година преди мъченическата смърт на свети апостол Павел. Свети апостол Петър е разпънат с главата надолу, на обърнат кръст, тъй като сам смята за недостойно да приеме мъченическа кръстна смърт като нашия Господ и Спасител, Сина Божий Иисус Христос. От там остава и обърнатият кръст (наричан още Петров кръст), като символ на Петровия престол във Ватикана. (По-подробно за Петровия кръст и неговия произход можете да прочетете ТУК.) Разпънат е на хълма Ватикана, който тогава се е намирал близо до Рим, но извън пределите на града. Апостол Петър бил погребан от сенатора Марцелий (или Марчелий, Marcellus). Базиликата Свети Петър е построена на мястото на гроба на свети апостол Петър и над старо гробище, на хълма Ватикана.

Според традицията, свети апостол Петър бива наследен като първи епископ на Рим от свети Лин, споменат във Второто послание на свети апостол Павла до Тимотея 4:21{12}. Възможно е, според свети Ириней{11}, свети папа Лин и неговият наследник, свети папа Анаклет I {13}, да са били епископи в Рим още по времето на свети апостол Петър.

 


 

Исторически факти, доказващи пребиваването и мъченическата смърт на свети апостол Петър в Рим


Пребиваването и мъченическата смърт на свети апостол Петър в Рим са неоспорими исторически факти, доказани от различни източници от различни държави, от края на I до края на II век сл. Р. Хр.{14}

  • Първото съборно послание на свети апостол Петра без съмнение е писано в Рим, вероятно около 60-64 г. сл. Р. Хр. Поздравът в края на посланието гласи (5:13):
    “13. Поздравява ви избраната заедно с вас църква във Вавилон, и син ми Марко.”
    Единственият град, наричан Вавилон в древната християнска литература, е Рим (Откровение на свети Иоана Богослова 17:5; 18:10; "Oracula Sibyl.", V, стих 143 и 159, ed. Geffcken, Leipzig, 1902, 111).
  • От свидетелствата на свети епископ Папий Иераполски{15} и свети Климент Александрийски{4}, които се позовават на свидетелствата на светите апостоли и техните ученици, знаем, че свети апостол Марк пише своето Свето Евангелие в Рим по молба на римските християни, които са искали спомен за учението, проповядвано им от свети апостол Петър и неговите ученици (свети Евсевий Кесарийски{16}, “Църковна история II.15”, 3.40, 6.14). Този факт е потвърден и от свети Ириней{11} в творбата му “Срещу ересите” 3.1. Свети Евсевий пише, че апостол Петър фигуративно нарича в своето Първо съборно послание град Рим “Вавилон”.
  • Друго свидетелство за мъченическата смърт на светите апостоли Петър и Павел дава свети папа Климент I {17} в неговото послание до Коринтяните (ок. 95-97 г. сл. Р. Хр.). В 5 глава свети Климент пише: “... най-праведните опори [на църквата] страдаха от преследвания и бяха мъчени до смърт. Нека си представим добрите апостоли – свети Петър, който несправедливо страда не един и два пъти, но многократно, и, давайки по този начин своето свидетелство (martyresas-мъченичество), влезе в заслуженото място на слава”. След това свети Климент споменава апостол Павел и други избрани, които приемат мъченическа смърт “сред нас” (en hemin-т.е., сред римляните). Свети Климент пише, без съмнение, в целия този пасаж, за преследванията по времето на император Нерон, и по този начин отнася мъченическата смърт на светите апостоли Петър и Павел към тази епоха.
  • В началото на втори век (преди 117 г. сл. Р. Хр.), свети епископ Игнатий Антиохийски{18}, на път към Рим, където трябва да приеме мъченическа смърт, пише до римляните, опитвайки се по всякякъв начин да попречи на тяхната намеса за помилването му, отбелязва: “Аз не ви давам никаква заповед, както Петър и Павел: те бяха апостоли, докато аз съм просто затворник” (Послание до Римляните 4). С други думи, двамата апостоли лично са проповядвали Евангелието в Рим.
  • Свети Дионисий{19}, епископ на Коринт, пише в своето писмо до Римската църква по времето на свети папа Сотер{20}: “Ти, със своя настойчив призив, си свързал посятото от Петър и Павел в Рим и Коринт. Защото те двамата също посяха семето и в Коринт, и заедно ни учеха, също както учеха на същото място в Италия и в същото време пострадаха мъченически.” (по свети Евсевий{16}, Църковна история II.25).
  • В своята творба “Hypotyposes”, свети Климент Александрийски{4} (цитиран от свети Евсевий{16} в неговата Църковна история IV.14) пише за силата на традицията на презвитерите: “След като Петър проповядва Словото Божие в Рим и проповядва Евангелието в Духа на Бога, множеството слушащи поискаха Марк, който отдавна придружаваше Петър в неговите пътувания, да запише това, което апостолите им бяха проповядвали.”
  • Терулиан{5} в своите творби срещу еретиците използва като доказателство апостолските трудове на светите апостоли Петър и Павел в Рим за истинността на еклесиастичната (църковната) традиция. В De Pr?scriptione 36 той пише:”Ако сте близо до Италия, там е Рим, където авторитетът е винаги достъпен. Колко щастлива е тази църква, за която апостолите изложиха цялото си учение дори с кръвта си, където Петър подражаваше на мъките Господни, където Павел беше коронясан със смъртта на Йоана”. В Scorpiace 15 той отново пише за кръстната смърт на свети апостол Петър: “Напъпилата вяра (християнството) Нерон първо окървави в Рим. Там Петър беше опасан и вързан за кръст”. Като илюстрация за това, че няма значение, с каква вода се кръщава, той пише в своята книга За кръщението (On Baptism 5), че “няма разлика между тази, с която Йоан кръщаваше в Йордан, и тази, с която Петър кръщаваше в Тибър{6}”.
  • Римският презвитер Кай (известен също като Гай{21}) , който живял в Рим по времето на свети папа Зефирин{22} (198-217 г. сл. Р. Хр.), пише в своя “Диалог с Прокъл” (цитиран от Евсевий, Църковна история II.25), творба, насочена срещу монтанистите{23}: “Но аз мога да ви покажа трофеите на апостолите. Ако отидете във Ватикана, или по пътя към Остия{24}, ще намерите трофеите на тези, които основаха тази църква.” Под ‘трофеи’ (tropaia) Евсевий вероятно разбира гробовете на апостолите, но съвременните изследователи на текста смятат, че това посочва местата на екзекуция на апостолите. При всички случаи, местата на екзекуция и гробовете на апостолите са близко разположени. Свети апостол Петър бива екзекутиран на хълма Ватикана и бил погребан също там. Евсевий също посочва “надписите на имената на Петър и Павел, които са запазени до ден днешен на гробищата там“ (т.е., Рим).
  • Това, че начинът, по който умира свети апостол Петър, и, следователно, мястото на смъртта му, са били широко известни на християните в края на първи век, ясно личи от една забележка, направена в Евангелие от Иоана по отношение пророчеството на Христа към Петър за това, че “кога остарееш, ще простреш ръцете си, и друг ще те опаше и поведе, където не щеш.“ – “А това Той рече, като даваше да се разбере, с каква смърт Петър ще прослави Бога.” (Евангелие от Иоана 21:18-19). Такава забележка предполага, че четящите това Евангелие знят за смъртта на апостол Петър.

 


 

Библейски примери за първенството на апостол Петър сред апостолите{25}


  • След Христос, Петър се споменава повече пъти в Библията от който и да било друг апостол (152 пъти).
  • Апостол Петър става и говори от името на другите апостоли (Евангелие от Матея 19:27; Деяния 1:15, 2:14).
  • Той стои изправен, при създаването на църквата на Петдесетница, за да я води (Деяния 2:14).
  • За Христовите ученици се говори като за ‘Петър и апостолите’ (Деяния 2:37, 5:29).
  • На Петър е дадена властта да прощава грехове преди всички други апостоли (Евангелие от Матея 16:19).
  • Когато се изборяват апостолите, Петър винаги е първи (Евангелие от Матея 10:1-4; Евангелие от Марка 3:16-19; Евангелие от Лука 6:14-16; Деяния 1:13) – а понякога се казва просто ‘Петра и ония, които бяха с него’ (Евангелие от Лука 9:32).
  • Апостол Йоан тича и пръв стига до гроба Господен, но се спира и не влиза. Той чака и оставя апостол Петър да влезе пръв (Евангелие от Йоана 20:4-6).
  • Иисус дава на Симон ново име – Петър. Това е нещо много необичайно, особено като имаме предвид, че ‘камък’(на арамейски ‘kephas’) дори не е било име по онова време. Иисус не прави това, за да даде на апостол Петър странно ново име, а именно за да покаже неговия статут между апостолите. Винаги, когато Господ променя нечие име, Той променя и неговия статут. Такъв е примерът и с Аврам, чието име Господ променя на Авраам. Това се вижда от Евангелие от Матея 16:18 – “и Аз ти казвам: ти си Петър, и на тоя камък ще съградя църквата Си, и портите адови няма да й надделеят;”. Подобни са цитатите и в Евангелие от Марка 3:16, където “Симона, комуто даде име Петър” е споменат пръв от апостолите, и в Евангелие от Иоана 1:42 – “...ти си Симон, син Ионин; ти ще се наречеш Кифа (което значи Петър – камък)”.
  • Петър е един от тримата апостоли (заедно с Иаков и Иоан), които придружават Христа при особени случаи като възкресяването дъщерята на Иаира, началника на синагогата (Евангелие от Марка 5:37; Евангелие от Лука 8:51); Преображението Господне (Евангелие от Матея 17:1; Евангелие от Марка 9:2; Евангелие от Лука 9:28); в Гетсиманската градина (Евангелие от Матея 26:37; Евангелие от Марка 14:33).
  • В няколко случая Христос дава първенство на апостол Петър пред всички други апостоли: Той влиза в кораба на апостол Петър в Генисаретското езеро, за да поучава народа, събрал се на брега (Евангелие от Лука 5:3); когато Иисус ходи по водата, апостол Петър е единственият, който моли за позволение да отиде при Него по водата (Евангелие от Матея 14:28-31); Иисус изпраща Петър да хване рибата, в чиято уста Петър намира статир, за да плати определения данък за храма (Евангелие от Матея 17:24-27).
  • В Евангелие от Иоана 21:15, Иисус пита Петър, дали го обича “повече, отколкото тия”, имайки предвид другите апостоли. По този начин Иисус отделя Петър като лидер на другите апостоли.
  • В Деяния на светите апостоли, глава 1, 2, 3, 4, 5, 8, 15, никой не поставя под съмнение авторитета на Петър да говори от името на Църквата, да анатемосва и да разрешава доктринални спорове. Петър е камъкът, върху който е изградена Църквата, който ‘пасе’ Иисусовите ‘овце’, и чиято вяра няма да отслабне.
  • Евангелие от Лука 22:31-32:
    “31. И рече Господ: Симоне, Симоне! Ето, сатаната поиска да ви сее като пшеница;
    32. но Аз се молих за тебе, да не оскъднее вярата ти; и ти някога, кога се обърнеш, утвърди братята си.”
    Иисус вижда, че сатаната иска да ‘сее като пшеница’ всички апостоли, но се моли специално за Петър, за да бъде твърд във вярата си, и да бъде сила и опора за другите апостоли.

 


 

Ключовете на царството небесно{26}


Католическата църква вярва, че Иисус има нещо много специфично предвид, казвайки в Евангелие от Матея 16:18, че Петър е камъкът, върху който Той ще съгради църквата Си. Той се позовава на Книга на пророк Исаия, 22 глава:

Книга на пророк Исаия 22:15-24 Евангелие от Матея 16:18-19
“15. ... върви, иди при оня царедворец, при Севна, началника на двореца (и му кажи):
16. що имаш и кого имаш тук, та си изсичаш тука гробница? – Той изсича за себе си гробница на височината, дяла си жилище в скалата. ...
19. И ще те тласна от твоето място, и ще те свалят от твоето достоинство.
20. И в оня ден ще призова Моя раб Елиакима, Хелкиев син,
21. и ще го облека с твои дрехи и с твой пояс ще го опаша, и властта ти ще предам в ръцете му; и той ще бъде отец за жителите иерусалимски и за дома Иудин.
22. И ключа на Давидовия дом ще туря на раменете му; той ще отвори, и никой не ще затвори; той ще затвори, и никой не ще отвори.
23. И ще го крепя като гвоздей на твърдо място; и той ще бъде като славно седалище за дома на отца си.
24. И на него ще виси цялата слава на бащиния му дом, на деца и внуци, на цялата покъщнина до последно свирало.”
“18. и Аз ти казвам: ти си Петър, и на този камък ще съградя църквата Си, и портите адови няма да й надделеят;
19. и ще ти дам ключовете на царството небесно, и каквото свържеш на земята, ще бъде свързано на небесата; и каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата.“

В цитата от Книга на пророк Исаия, Севна е царедворец (пост, подобен на този на съвременния министър-председател) при иудейския цар Езекия (който се споменава в Четвърта книга Царства, 18-20 глава). Този царедворец имал специална роля: на него били поверени ключовете от царството, които той носел на рамото си като символ на своя авторитет и на властта, дадена му от царя. По същия начин, свети апостол Петър получил ключовете от царството небесно от нашия Господ Иисус Христос. В Евангелие от Матея 16:18-19, апостол Петър получава ключовете, така, както Елиаким ги получава в Исаия 22:22.

Когато Иисус казва: ‘каквото свържеш на земята’ в Евангелие от Матея 16:18, Той се обръща лично към Петър (и в оригиналния гръцки текст е използвано трето лице, единствено число). В Евангелие от Матея 18:18, ‘каквото свържете на земята’ е в множествено число. Тези два съпоставими цитата излагат ранната структура на Църквата, с Петър като Папа (съпоставен с царедвореца в Исаия 22:15-14), който държи ключовете от царството небесно, и с другите апостоли като епископи и свещеници.

 

 



БЕЛЕЖКИ


  1. Повечето данни в тази статия са по Католическа енциклопедия Catholic Encyclopedia - St. Peter, Prince of the Apostles. Част от този раздел е създаден с любезното съдействие на католическия апологет Марк Бонокоре (Mark Bonocore).

  2. Всички цитати са по Библия, издание на Светия Синод, София, 1998 г.

  3. За много хора е учудващ фактът, че свети апсотол Петър е бил женен. Важно е да се отбележи, че апостол Петър е бил женен още преди да стане апостол. В днешно време, и в Православната, и в Римокатолическата църква епископите не могат да бъдат женени. В Православната църква е разрешен бракът на свещениците и дяконите, докато в Римокатолическата църква само дяконите могат да бъдат женени. Прилага се обаче и икономия – женен свещеник, който става католик, не е необходимо да разтрогва брака си, поради което и днес в Римокатолическата църква има женени свещеници. Правилото за безбрачие е въведено и в Православната, и в Римокатолическата църква по-късно. Сам апостол Павел казва:
    “1. ...добре е за човека да се не допира до жена. ...
    7. Защото желая, всички човеци да са като мене (безбрачни – б.пр.); ала всеки си има своя дарба от Бога, един – тъй, други – инак.” (Първо послание на свети апостол Павла до Коринтяни 7:1, 7)

  4. Свети Климент Александрийски (роден Тит Флавий Клемент) (ок. 150-211/216 г. сл. Р. Хр.) – един от най-изявените учители на Александрийската църква. Той обединява гръцката философска традиция с християнската вяра. - En.Wikipedia.org - Clement of Alexandria

  5. Квинт Септимий Флоренс Тертулиан, известен като Тертулиан (ок. 160-220 г. сл. Р. Хр.) – ранно-християнски автор, първият автор на християнска литература на латински. Хриситянски апологет и полемик срещу ересите. Най-известен със създаването на термина 'Троица' и с даването на първата дефиниция за Троицата като 'три Лица, една същност', от латински 'tres Personae, una Substantia', от гръцки 'treis Hypostases, Homoousios', откъдето идва и българският превод за 'три ипостаса, една същност'. Към края на живота си (след 206 г.) преминава към еретиците-монтанисти. - En.Wikipedia.org - Tertullian

  6. Тибър (на италиански Tevere, Тевере) е река в Средна Италия (403 km). Извира от Апенините, минава през Рим и се влива в Тиренско море. - Уикипедия - Тибър

  7. Свети Пуд (Pudens) – приема кръщение от свети апостол Петър. Умира мъченически по времето на император Нерон. Почитан от Православната и Източно-Католическите църкви. - En.Wikipedia.org - Saint Pudens

  8. Света Пракседа (Praxedis или Praxedes) – заедно със сестра си, Пуденциана, и папа Пий I (140-154) правят купел и започват да кръщават езичници. В продължение на дълги години погребва християни, приели мъченическ смърт, и посещава в затвора тези, които са задържани заради вярата си. Умира на 21 юли, неизвестно коя година. - En.Wikipedia.org - Saint Praxedes

  9. Света Пуденциана (Pudentiana) – сестра на света Пракседа. Умира на 16 год., вероятно приема мъченическа смърт. Погребана е заедно с баща су Пуд в катакомбите на Присцила (Priscilla), във виа Салария (via Salaria – древен Римски път в Италия). - En.Wikipedia.org - Saint Praxedes

  10. Свети Иполит Римски (ок. 170-236 г. сл. Р. Хр.) – презвитер на църквата в Рим по времето на папа Зефирин (199-217 г.). Свети Иполит имал спорове с папа Зефирин и неговия наследник, папа Каликст I. Причина за споровете между тях се оказва едикта на папа Каликст I, който позволява връщане в църквата и приемане на причастие, след съответно принесено покаяние, на тези, които са извършили греха на прелюбодейството или разврата, както и някои други тежки грехове. През първите векове, по традиция, оставена от светите апостоли, християните имали право да се изповядат само един път през живота си, след като приемат Свето Кръщение. В изключителни случаи, при извършен смъртен грях, се правело изключение от това правило, и се позволявало на някои християни да си изповядат втори път, на смъртния си одър. През първите векове на християнството, хората, приемащи новата вяра, се отказвали от всички светски интереси и се посвещавали на Бога. Дори само ставайки християни, те рискували да бъдат убити с камъни oт евреите, или разпънати на кръст от римляните. През 3-ти век гоненията срещу християните започнали да намаляват, църквата нарастнала от няколко хиляди на няколко стотици хиляди души, и много от тях били по-светски хора, и се случвало да съгрешат (така, както и ние днес често съгрешаваме). Така се получил парадокс – заради липсата на честа изповед, на моменти до 90% от християните, получили Свето Кръщение, били отлъчени от църквата заради извършен смъртен грях (прелюбодейство, убийство или вероотстъпничество). Още папа Зефирин (папа 199-217 г.), заедно с Папите на Александрия и Антиохия, осъзнават, че това положение трябва да се промени. По тази причина, папа Каликст I издава своя едикт, позволяващ на християните многократна изповед – традиция, установена от него, без да се налага одобряването й от вселенски или поместен събор; традиция, приета безусловно от цялата църква и запазена и до днес и в Римокатолическата, и в Православната църква; традиция, която някои православни днес наричат ‘смекчаване на църковната дисциплина’, макар самите православни да се възползват и до днес от това ‘смекчаване’ на дисциплината. Причина за едикта е, разбира се, дадената от Иисуса Христа власт на свети апостол Петър, на неговите наследници и на всички епископи и свещеници в общение с тях, да свързват и развързват греховете на християните. Свети Иполит Римски обаче не бил съгласен с папата, и го обвинил, че се опитва да промени оставената от апостолите традиция, въпреки уверенията на самия наш Господ Иисус Христос, че трябва да прощаваме “до седемдесет пъти по седем” (Евангелие от Матея 18:22). По тази причина, свети Иполит обявява себе си за Римски Папа, глава на схизматиците, отделили се от църквата. Неправилно е твърдението на някои православни, че свети Иполит е бил срещу поста на папата, тъй като той сам е очаквал, папа Зефирин да избере него за свой наследник като Римски папа, и, след като папа Зефирин избира епископ Каликст, освободен роб, за свой наследник, свети Иполит обявява себе си за папа и става причина за схизма в църквата. Иполит продължава да бъде противник на свети папа Урбан I (папа 222-230 г.) и свети папа Понтиан (папа 230-235 г.). По време на Максимилияновите гонения срещу християните (император Гай Юлий Вер Максимин (ок. 173–238)), свети Иполит бил заточен заедно със свети папа Понтиан. По време на заточениeто си заедно с папата, свети Иполит се разкайва за стореното и се връща в лоното на църквата. Свети Иполит умира през 235 или 236 г., помирен с църквата и като мъченик. Затова е неярно твърдението на някои православни, че свети Иполит умира като ‘римски папа’ – той никога не е бил такъв, и е погребан в Рим, в гробището Via Tiburtina, като свещеник, а не епископ, какъвто ранг е имал сред схизматиците – още едно доказателство за помирението му с римската църква. Канонизиран за светец и е почитан и от Римокатолическата, и от Православната църкви. - En.Wikipedia.org - Hippolytus

  11. Свети Ириней Лионски (живял през втори век, поч. 202 г. сл. Р. Хр.) – раннохристиянски аполог, един от Отците на църквата. Ученик на свети Поликарп, който е бил ученик на свети апостол и евангелист Йоан. Автор на много трудове, един от най-важните и най-добре запазените е “Срещу ересите’ (Adversus Haereses). Пише също инструкции за новопокръстени християни “Изложение на апостолската проповед’, както и “По въпроса за познанието”, “За монархията”, “Как Господ не е причина за злото” и др. - En.Wikipedia.org - Irenaeus

  12. Catholic Encyclopedia - Pope St. Linus

  13. Свети папа Анаклет I (папа ок. 79-92 г. сл. Р. Хр.) – трети Римски Папа след свети апостол Петър и свети Лин - En.Wikipedia.org - Pope Anacletus

  14. Всички факти в този раздел са по данни на Католическа енциклопедия - Catholic Encyclopedia - St. Peter, Prince of the Apostles и от Catholic Answers - Was Peter in Rome?

  15. Свети епископ Папий Иераполски (ок. 70-155/165 г. сл. Р. Хр.) – раннохристиянски светец, писател, апостол. Епископ на Иеарапол във Фригия. Автор на петтомния труд “Изложение на словото(logia) Господне” (Sayings of the Lord). До нас са достигнали само откъси от тази творба, съдържаща разказите на “старци”-свидетели на земния живот на Иисус Христос. Според свидетелството на свети Ириней Лионски, свети Папий лично е познавал свети Иоан Богослов и свети Поликарп, както и дъщерите на свети апостол Филип. - En.Wikipedia.org - Papias

  16. Свети Евсевий Кесарийски (ок. 263-339 г. сл. Р. Хр.) – епископ на Кесария в Палестина. Смятан за баща на църковната история заради трудовете му върху документиране историята на ранната църква, особено неговите “Хроники” и “Еклесиастична история”. - En.Wikipedia.org - Eusebius of Caesarea

  17. Свети папа Климент I (папа ок. 92-99 г. сл. Р. Хр.), също познат като свети папа Климент Римски (Clemens Romanus) – почитан от Римокатолическата, Православната и Англиканската църква. Четвърти епископ на Рим след свети апостол Петър, свети папа Лин и свети папа Анаклет I. - En.Wikipedia.org - Pope Clement I

  18. Свети Игнатий Антиохийски (познат и като Теофор) (ок. 35/50-98/117 г. сл. Р. Хр.) – един от апостолските отци на църквата, трети епископ и патриарх на Антиохия след свети апостол Петър и свети Еводий, вероятно ученик на свети апостол Иоан. Свети Йоан Златоуст (ок. 347-407 г.) набляга на честта, оказана на свети Игнатий, когато получава своето епископско посвещение лично от светите апостоли (Проповеди, IV. 587) ("Hom. in St. Ig.", IV. 587). Според Теодорет, сам свети апостол Петър назначава свети Игнатий са антиохийски патриарх. Cвети Игнатий притежавал всички ценни качества, необходими за да бъде съвършен духовник и истински воин Христов. Когато избухва гонението на император Тит Флавий Домициан (упр. 81-96 г.), свети Игнатий е подготвен. Бдителността му е неизчерпаема, a усилията му да вдъхне надежда на своето паство – неуморни. Възстановяването на спокойствието, макар и краткотрайнo, успокоява свети Игнатий. Но не за себе си той се радва, тъй като постоянно желание на неговата рицарска душа е било да приеме пълнотата на християнското изповедание чрез мъченическа смърт. Това негово желание няма да остане неизпълнено. В творбата “Мъките Игнатиеви” (Martyrium Ignatii), в която съвременници на свети Игнатий описват мъченическата му смърт и събитията, довели до нея, се съдържа пълната история на изпълененото със събития пътуване на свети Игнатий от Сирия до Рим. Според тази творба, император Траян (упр. 98-117 г.), победил скитите и даките, решава да утвърди универсалността на своето управление чрез серия религиозни ‘завоевания’. Той разпорежда християните, заедно със своите съседи-езичници, да славят техните идоли. Който не се подчинял на императорския декрет, бил заплашен от преследване и смъртно наказание. Изправен пред такава опасност, свети Игнатий прави всичко по силите си да попречи на императора да постигне своите цели, и това не остава незабелязано. Свети Игнатий бил арестуван и изправен пред император Траян, който тогава се намирал в Антиохия. Обвинен от самия император в нарушаване на неговия едикт и склоняване на други към това, свети Игнатий храбро изповядал своята вяра в Христа. Императорът заповядал, свети Игнатий да бъде окован във вериги и откаран в Рим, където да бъде даден за храна на зверовете. На път към Рим, където трябва да приеме мъченическа смърт, свети Игнатий пише няколко Послания до Римляните, които са пример за ранно-християнско богословие. Писмата засягат въпроси като еклесиологията (от гръцки ‘ekklesia’ – конгрегация, църква; и ‘logos’ – наука – наука за богословското разбиране за църквата), таинствата и ролята на епископа в църквата. В едно от писмата свети Игнатий пише: “От Сирия до Рим дори се боря със зверове, по суша и по вода, през деня и през нощта, бидейки завързан между десет леопарда, и дори група войници, които стават по-лоши, ако някой се отнася добре с тях.” Въпреки всичко това, пътуването му се превръща в триумф. На няколко места по пътя негови братя-хриcтияни го приветстват с думи на утеха и почит. Скоро след пристигането си в Рим, свети Игантий се увенчава с мъченически венец в Колизеума, най-големият амфитеатър на древния Рим. Свети Игнатий е почитан като светец от Римокатолическата, Православната и Сирийската църкви. - Catholic Encyclopedia - St. Ignatius of Antioch; En.Wikipedia.org - Ignatius of Antioch

  19. Свети Дионисий, епископ Коринтски – живял около 171 г. сл. Р. Хр. Данни за него имаме само от Хрониките на свети Евсевий. Запазени са само откъси от писмото му до римляните, макар свети Евсевий да споменава, че свети Дионисий е писал и много други подобни писма, напр. до атиняните (в него се споменава, че Дионисий Ареопагит е бил първият епископ на Атина), до никомидианите (Никомидия, съвременен Измит) и др. - En.Wikipedia.org - Dionysius of Corinth

  20. Свети Папа Сотер (папа 166-174 г. сл. Р. Хр.) – роден във Фонди, Италия. Свети Дионисий го хвали за голямата му благотворителност и милост към гонените християните, които прибягват до неговата помощ, и към тези, които са заточени да работят в мините. - En.Wikipedia.org - Pope Soter

  21. Кай (или Гай) – римски презвитер и християнски автор, живял в началото на трети век. Запазени са само откъси от негови творби като 'Диалог или диспут с Прокъл', 'Срещу ереста на Артемон', както и някои други творби, които са били приписвани и на Кай, и на други раннохристиянски автори. - En.Wikipedia.org - Caius

  22. Свети папа Зефирин (поч. 20 дек. 217 г. сл. Р. Хр.) – роден в Рим. Папа от 198-217 г. Много малко е известно за него, освен борбата му срещу монтаниста Прокъл, срещу когото презитер Кай пише своят 'Диалог', както и случаят на покяние на изповедника Наталий, описан от свети Евсевий. Теодот Византийски (познат също като Теодот щавача или Теодот обущаря), живял 2 в. сл. Р. Хр., бил раннохритиянски автор, чиито творби били заклеймени като ерес от свети папа Виктор (папа ок. 186/189-197/201 г.), а Теодот бива отлъчен от църквата. Теодот сфромира своя секта. Неговите последователи, години след смъртта му, предлагат на римския изповедник Наталий да стане техен епископ срещу заплащане от 170 динария. Нaталий първоначално се съгласява, но след това започва да получава предупреждения в сънищата си. Отначало Наталий не им обръща внимание, но впоследствие, след един сън, в който вижда себе си мъчен от ангели, се разкайва. Наталий облича покайни дрехи, посипва се с пепел и се хвърля в краката на папа Зефирин, след което бива приет отново в църквата. - Catholic Encyclopedia - Pope St. Zephyrinus

  23. Монтанизъм – раннохристиянско схизматично движение от втори век. Основано от Монтан в Иерапол. Подобно на съвременното Петдесетническо движение, което някои наричат Нео-Монтанизъм. Най-известният монтанист е Тертуалиан, който е бил най-изтъкнатият латински цъкровен автор, преди да стане монтанист. Монтанистите вярвали, че техните пророчества изместват тези на апостолите; насърчавали пророкуване в състояние на екстаз; вярвали, че християните, които са загубили Божията благодат, не могат да бъдат спасени, за разлика от католическото вярване, че чрез покяние всеки грешник може да се върне в църквата; забранявали повторния брак; някои монтанисти били също четиринадесетници (Quartodeciman) и празнували Възкресение Христово на 14-ти Нисан, след еврейската Пасха, дори когато този ден се падал през седмицата, а не в неделя, което било заклеймено като ерес още по времето на папа Виктор (папа 186/189 до 197/201 г. сл. Р. Хр.). - En.Wikipedia.org - Montanism

  24. Остия Антика – град-пристанище в древния Рим, при устието на река Тибър. - Википедия - Остика Антика

  25. Този раздел е създаден с любезното съдействие на католическия апологет Марк Бонокоре (Mark Bonocore), както и по данни от Was Peter the Rock?.

  26. По данни от The Pope